Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
пришиваха с галони • към дрехите парадни,
на празника момците • да бъдат най-изрядни.
Скамейки царят сложи • за публика подбрана.
При летен поврат-слънце • синът му рицар стана.
Към черквата поеха • богатите васали
и рицарите славни. • Традиции признали,
обслужваха днес с радост • те бъдните бойци —
така почели бяха • тях други храбреци.
Присъстваха и в храма • на меса в чест на Бога.
Избликна от тълпата • възторг до изнемога,
щом рицарската степен • от рицари получи
там всеки с чест, каквато • едва ли пак ще случи.
А после се завтече • към оседлан жребец.
Тъй вихрен бе турнирът • край царския дворец,
че скоро се тресяха • просторните палати.
Възбудено шумяха • юнаците сърцати.
На млади и на стари • от набезите мъжки
дробеше се дървото • на копийните дръжки.
Трески се разлетяха • до царските покои,
усърдно развъртяха • бойци ръцете свои.
По знак на домакина • игрите прекратиха.
Отведоха жребците • и в здрачината тиха
що щитове лежаха • в двубои разломени,
с изронени брилянти • в тревата разпилени.
А гостите на царя • поканиха от двора.
Какви отбрани гозби • досадната умора
прогонваха чрез вино, • поднесено с финес!
На чужди и на свои • оказана бе чест.
Тоз ден, макар изпълнен • с веселия безброй,
вагантите забавни • не знаеха покой:
възнаградени щедро, • залисваха момците
и жънеха похвали • на Зигмунд за земите.
Към Зигфрид царят рече • на рицарите где
земя и замък в лен той • самият да даде.
Връстниците си принцът • с имот ощастливи
и бяха предоволни • от идването си.
Пак почна веселбата • и седем дена трая.
Богатата Зиглинда • по навик най-накрая
от обич към сина си • почете гости смели
с червено злато в дар, та • любов да му спечели.
Не бе останал беден • вагант един поне.
Раздаваха се щедро • доспехи и коне,
като че ли животът • изтичаше след ден.
Где поданикът бивал • е тъй възнаграден?
С възхвала празненството • почтено отшумя.
Отпосле се разнесе • мълва из таз земя:
велможи пожелали • да стане принцът цар,
но Зигфрид не ламтеше • за титла господар.
Не щеше той по воля • на няколко велможи,
дорде баща му жив е, • короната да сложи.
Но бе готов да брани • от подлости и враг
съдбата на подвластни • безстрашният юнак.
Перейти на страницу: