Стихотворения и поеми

Сега изчезна милата Диана в каляската си облачна на запад и ти сред призрачни дървета изчезна също. Очите само с мен останаха да осветяват самотния ми път и оттогава през времето ме следват и ме водят. Смирен слуга съм — те са господари. Задължени са да ме подкрепят, да съм спасен е моят дълг към тях. Пречистен в електричния им огън, осветен в блажения им огън. Душата ми изпълват с красота. Звезди са, пред които коленича, далечни в тъмния пейзаж на мойта нощ. Дори и в ослепителния Ден ги виждам още — две сладостно искрящи Венери, непомръкнали от Слънцето.