Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Лам я изгледа отдолу с два чувала на едното рамо и трети на другото, без дори да се е задъхал. Ситните бръчици около очите му заиграха лукаво:
- Малко почивка, Шай?
- Да, от заяждането ти - изгледа го накриво тя.
- Ако кажеш, ще разместя чувалите във фургона, ще ти направя малко местенце да си полегнеш, може и одеяло да намеря. И ще ти попея, докато заспиш, както едно време, като беше малка.
- Още не съм престаряла.
- Понякога си мисля за онова малко момиченце, което ми се усмихваше мило, докато го приспивах. - Той зарея поглед настрани и поклати глава. - Къде сбъркахме с майка ти?
- Тя умря, а ти си безполезен. - Шай вдигна поредния чувал и го стовари на рамото му колкото можа по-отвисоко.
Лам се усмихна, докато слагаше длан върху чувала.
- Може би си права. - Когато се обърна, почти се сблъска с друг се-верняк. Онзи беше едър колкото Лам, но доста по-свиреп на вид. Той изръмжа някаква ругатня, но спря на средата на думата. Както обикновено само мисълта за неприятности беше достатъчна на Лам да наведе глава и сега той вече се отдалечаваше по улицата с чувалите на рамо. Севернякът изгледа начумерено Шай.
- Какво? - каза тя и го изгледа също толкова навъсено.
Онзи проследи с поглед Лам, почеса се по брадата и си продължи по пътя.
Когато Шай стовари последния чувал под одобрителния поглед на Клей, сенките се бяха издължили и облаците на запад започваха да розовеят. Търговецът протегна ръка с провесена от дебелия му показалец кожена кесия. Тя разкърши гръб, избърса чело в опакото на ръкавицата си, разхлаби връвта на кесията и надникна вътре.
- Всичко ли е тук? - попита.
- Няма да те измамя.
- Можеш да се обзаложиш, че няма. - Шай започна да брои монетите. „Винаги ще познаеш крадеца - казваше някога майка й - по това колко е внимателен със собствените си пари.“
- Ми да взема тогава аз да отворя всеки чувал, а? Да съм сигурен, че е зърно, а не лайна.
- Хм, и ако се окажат лайна, да не би това да те спре да ги продадеш?
Търговецът въздъхна дълбоко:
- Твоята да е.
-Ще е.
- Винаги успява - додаде Лам.
Шай продължи да брои и да прехвърля на ум сметките.
- Чух, че Глама Златния спечелил още един бой в ямата в Грейър -каза Клей. - Казват, че бил най-коравото копеле в Близка страна, а не е като да няма корави копелета наоколо. Че само глупак би заложил срещу него, без значение каква е печалбата. А също, че само глупак би излязъл срещу него в ямата.
- Така е, така е - отвърна Лам, както винаги без мнение, като ставаше дума за бой и насилие.
- Чух от един, който го е гледал, че така пребил Стоклинг Мечката, че направо му изкарал червата през задника.
- И това минава за забавление? - попита Шай.
- Бой до насиране, какво повече искаш?
- Ми не е кой знае какво.
- Аз за по-лоши забавления съм чувал - сви рамене Клей. - Разбрахте ли за битката при Ростод?
- Чух нещо - измърмори Шай, докато се опитваше да се съсредоточи в броенето.
- Бунтовниците пак били победени, чух аз. Този път доста зле. Всички бягат. Онези, които Инквизицията не докопала на място.
- Горките нещастници - каза Лам.
Шай спря за момент, после продължи да брои. Светът беше пълен с окаяни нещастници, но тя не се замисляше за всички, заслужаващи съжаление. На нея й стигаха грижите за брат й и сестра й, за Лам и Гъли, за фермата, нямаше време да оплаква всеки, докарал си беля на главата.
- Може да решат да дадат последен отпор при Мулкова, ама не мисля, че ще устоят дълго. - Оградата изскърца под гърба на Клей, когато той се облегна на нея, скръсти ръце и пъхна длани под мишниците си с щръкнали нагоре палци. - Войната свърши, ако въобще може да се нарече война, и доста хора останаха без дом. Едни прокудени от земята си, други изгорени с нея или останали без пукната пара. Пътищата са отворени, корабите пак пристигат. И все повече народ е тръгнал да си търси щастието на запад. - Той кимна към върволицата по прашната улица, която продължаваше да се стича въпреки наближаващия залез. - Това тук е само ручей. Потопът тепърва предстои.
- Е - подсмръкна Лам. - Скоро ще разберат, че планината не е направена от злато, и потопът ще потече обратно насам.
- Някои ще се върнат, да. Други ще пуснат корени някъде там. След това Съюзът ще дойде насам. Колкото и земя да имат, все искат още, а със слуховете за злато на запад бързо ще надушат парите. Онова зло дърто копеле Сармис дрънчи с меч покрай границата с Империята, но това е типично за него, неговият меч все си дрънчи. Няма да спре потопа, мисля аз. - Клей пристъпи към Шай и зашепна заговорнически. - Чувам, че в Хормринг вече имало пратеници на Съюза, говорели за анексиране.