Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-60-2
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
В Асизи е взривен автобусът, в който пътува ватиканският свещеник Даниъл Адисън.
В Лос Анджелис Хари Адисън, адвокат на холивудските звезди, получава известие за смъртта на брат си.
В частна италианска клиника сестра Елена Возо се грижи за тайнствен пациент.
В Китай десетки хиляди умират от неизвестна отрова.
Един безумен план цели да промени световния ред.
Но в онзи мрачен миг нямаше значение нито какво мисли Хари, нито какво ги разделя. Дани копнееше само да чуе гласа му, да се докосне някак до него и да помоли за помощ. Обади му се не само от страх, не само от обич, но и защото просто нямаше към кого да се обърне. Бе затънал в ужас, от който нямаше измъкване. Мракът и безумието можеха само да се задълбочават. И поради това той знаеше, че е напълно възможно да умре, без повече да докосне брат си.
Движение на пътеката отпред го изтръгна от унеса. Към него вървеше някакъв мъж. Малко над четирийсетте, гладко избръснат и облечен с леко спортно сако и бежови панталони. Беше се качил в последния момент, докато автобусът вече потегляше от римската автогара. За миг отец Даниъл си помисли, че отива към тоалетната в дъното. Но човекът спря до него.
— Американец сте, нали? — каза той с английски акцент.
Отец Даниъл се озърна напред. Другите пътници все тъй четяха, почиваха или надничаха през прозорците. От най-близкия го деляха пет-шест седалки.
— Да…
— Така си и мислех. — Мъжът се усмихна широко. Беше любезен, дори сърдечен. — Казвам се Ливърмор. Англичанин за ваше сведение. Ще разрешите ли да седна? — И без да чака отговор, той се намести на седалката до отец Даниъл. — Инженер съм. В отпуск. Две седмици в Италия. А догодина в Щатите. Никога не съм бил там, та като срещна някой янки, все питам какво си струва да видя. — Изглеждаше словоохотлив, дори досаден, но навярно просто си беше такъв. — Може ли да ви попитам от кой край сте?
— Ами… Мейн…
Отец Даниъл усещаше нещо нередно, но не можеше да разбере какво точно.
— На картата се пада малко над Ню Йорк, нали?
— Доста по-горе…
Отец Даниъл отново хвърли поглед към предната част на автобуса. Пътниците бяха както преди. Всеки улисан в нещо. Никой не се озърташе. Пак погледна Ливърмор — тъкмо навреме, за да го види как се озърта към аварийния изход до седалката пред тях.
— В Рим ли живеете? — любезно се усмихна Ливърмор.
Защо бе погледнал аварийния изход? С каква цел?
— Попитахте ме дали съм американец. Как ви хрумна, че живея в Рим?
— Посещавам Италия от време на време. Сторихте ми се познат, това е. — Дясната ръка на Ливърмор лежеше в скута му, но лявата не се виждаше. — Какво работите?
Разговорът изглеждаше невинен, но не беше.
— Писател съм…
— Какво пишете?
— Сценарии за американската телевизия.
— Нищо подобно. — Изведнъж Ливърмор се промени. Очите му станаха сурови и той се притисна плътно до отец Даниъл. — Свещеник сте.
— Какво?
— Казах, че сте свещеник. Работите във Ватикана. За кардинал Маршано.
Отец Даниъл го изгледа втренчено.
— Кой сте вие?
Ливърмор вдигна лявата си ръка. Държеше малък автоматичен пистолет. Със заглушител на дулото.
— Твоят палач.
В същия миг електронният брояч под автобуса прещрака на 00:00. След част от секундата отекна оглушителен взрив. Ливърмор изчезна. Прозорците изхвръкнаха навън. Разлетяха се седалки и трупове. Остро като бръснач парче стомана обезглави шофьора, автобусът залитна надясно и смаза един бял форд в мантинелата. Отскочи от нея и отново нахлу сред движението като ревяща, вихрена огнена топка от двайсет тона горяща стомана и гума. Един мотоциклетист изчезна под колелата му. После побеснялата машина откъсна задницата на тежкотоварен камион и се извъртя. Стовари се върху една стоманеносива ланча и я отхвърли жестоко през централната бариера право пред идващия бензиновоз.
Шофьорът на бензиновоза реагира мигновено — натисна спирачките и извъртя волана надясно. Колелата блокираха, гумите нададоха вой, огромната цистерна плъзна напред и настрани, като същевременно отметна с билярден удар ланчата в обратна посока. От новия сблъсък пламтящият автобус залитна по стръмния склон под магистралата. Килна се на две колела, остана така за секунда, после се преобърна и разхвърля по сухата лятна трева телата на пътниците — мнозина от тях разкъсани и обгърнати в пламъци. Петдесет метра по-долу спря и огънят плъзна с пращене из тревата наоколо.
Няколко секунди по-късно избухна бензиновозът. Дим и пламъци литнаха към небето като огнена буря, която продължи да бушува, докато от цистерната остана само обгорял, полуразтопен скелет, а над него кротко се виеше тъничка струйка пушек.
3