Пияната гора

Колата изви рязко от пътя, заподскача по тясна блеснала от локви алея, промъкваща се през гъста гора от огромни евкалиптови дървета, и спря пред дълга, ниска бяла сграда, наподобяваща английска ферма. Сънливото съселче се събуди от предната седалка, проспало непробудно целия път от столицата до тук, и ни огледа със сънливите си сини очички.

— Добре дошли в Лос Инглесес! — произнесе тя и изящно се прозя.

Вътрешността на къщата излъчваше очарователна викторианска атмосфера: тъмна и масивна мебел, окачени по стените препарирани глави на животни и поизбелели гравюри, покрити с каменни плочи коридори и навсякъде едва доловима и приятно тръпчива миризма на парафин, идваща от високи, блестящи, куполообразни лампи. Двамата с Джеки ни настаниха в голяма стая, която изглеждаше смалена от огромно легло, попаднало тук направо от приказката на Ханс Андерсен „Принцесата и граховото зърно“. Същински креват на креватите, широк като тенис корт и висок като купа сено! Когато лягате в него, той ви обгръща в сладострастна прегръдка и вие пропадате, и пропадате в неговата мека глъбина и потъват моментално в такъв дълбок и спокоен сън, че събуждането се възприема като същинска трагедия. Прозорецът на стаята, през който се виждаше равна морава и редица ниски овощни дръвчета, бе ограден от някакво пълзящо растение със сини цветчета. Между цветчетата се гушеше гнездо на колибри — половин орехова черупка с две бели яйчица колкото грахови зърна, което можех спокойно да наблюдавам така, както си лежах в леглото.