Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Анселмо поклати глава и издаде кратък, насечен гърлен звук.
— Стюарт, едва ли си толкова луд, та да си представиш, че Италия ще съди американски президент за въображаеми престъпления, извършени в някакво затънтено кътче на Южна Америка.
Камбъл бавно поклати глава и се усмихна.
— Не, Джузепе, и именно затова не желая да ви занимавам с този проблем по-дълго от необходимото. Ако ви се стовари на главите, аз имам грижата да го премахна, както казват американците.
— Моля? — Джузепе трепна и в очите му пламна надежда за избавление. — Ако? Не си ли уверен в маршрута му?
Стюарт Камбъл кимна.
— Ръководя нещата от Рим, но в момента самолетът на Харис е задържан в Атина до пристигането на съответните власти. Ако успеят, ще бъдете освободени от този неприятен товар. Ако гърците обаче се провалят, Джон Харис ще бъде арестуван след кацането си тук.
— Ами ако реши да потегли в друга посока? — попита Анселмо с нескрит сарказъм.
Старшият партньор от правната фирма „Камбъл, Частейн и Макнотън“ се усмихна.
— Джузепе, чувал ли си някога да съм поемал излишни рискове? В момента мои сътрудници с клетъчни телефони и заверени копия от заповедта на перуанския клон на Интерпол чакат буквално във всяка европейска държава именно за да не се случи нещо подобно. Но очаквам всеки момент да получа добра новина от Атина.
Сякаш по сигнал телефонът до него иззвъня.
3
Международно летище Атина, Гърция
Понеделник, 14:10 ч
Всичкият багаж бе натоварен и пътниците седяха по местата си, когато седмина гръцки полицейски служители се събраха в ръкава пред полет 42 на „Юро Еър“ и Крейг Дейтън застана на входа на самолета.
— Кой говори английски? — попита Дейтън, като се стараеше гласът му да звучи сдържано и спокойно.
Един от групата прекрачи напред покрай дежурната служителка от компанията, чиито разширени очи издаваха, че е безпомощна и готова всеки момент да изпадне в паника. Полицаят махна с ръка на колегите си да прекратят оживения разговор, после се обърна към командира, като не пропусна да забележи четирите нашивки върху пагоните на бялата му униформена риза.
— Капитане, имаме заповед да… да задържим всички на борда на вашия самолет. Други… други държавни служители… идват насам с документите.
— Защо? — попита Дейтън.
Полицаят поклати глава.
— Не знам. Заповедта е да задържим всички пътници на борда, а самолета до изхода.
— След колко време ще пристигнат? — попита Крейг.
— Може би след половин час.
Дейтън помълча няколко секунди, после посочи предната врата на боинга, която беше изместена настрани покрай корпуса.
— Добре. Ето какво ще направя. Като командир на полета отговарям за тези пътници. Затова ще затворя вратата на самолета, за да не може никой да слезе, както ви е наредено. Така добре ли е?
Полицаят обмисли набързо предложението и кимна с лека усмивка.
— Добре.
— Освен това ще включа един от двигателите, за да задействам климатичната инсталация.
Този път полицаят като че се притесни.
— Ще включите… двигателите?
— Длъжен съм. Така е по правилник. Щом задържаме хора на борда, трябва да включим двигател. Стандартна процедура. Устав.
Полицаят добре познаваше последната дума, затова се усмихна и кимна.
— Добре.
— А сега се отдръпнете — каза Крейг, като завъртя малкото резе на горната панта и издърпа вратата да хлътне в отвора, преди да я блокира с лоста.
Той се приведе и надникна през малкия кръгъл илюминатор, за да види дали полицаите не са разтревожени от действията му. Седмината послушно бяха отстъпили и чакаха с ръце в джобовете, убедени, че изпълняват буквално заповедта на началниците си.
Крейг се обърна, хвана Джилиан за раменете и я погледна право в очите, но когато заговори, в думите му нямаше и следа от дългогодишната им извънслужебна връзка.
— Чуй ме! Кажи на президента Харис какво става, после доведи тук човека от тайните служби, настани го на твоята сгъваема седалка и му заръчай да държи този лост, за да не може никой да отвори отвън.
— Какво смяташ да правиш, Крейг?