Град на стълби
- Автор: Бенет Робърт Джаксън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Град на стълби». Краткое содержание книги:
Малагеш отлично съзнава, че в исторически план глобалната хегемония на Сейпур е в младенческата си възраст. Стотици години преди Великата война Сейпур е бил колония на Континента, колония, създадена от континенталните Божества, разбира се, и в Баликов малцина са забравили това — защо иначе градските старейшини биха наричали настоящото управление „господарите, които слугуват на слугите“? Само помежду си, разбира се.
С други думи, външното министерство е допуснало непростимо глупава грешка, когато си е затворило очите за съществуващото напрежение и е позволило на уважавания доктор Пангуи да дойде тук, в Баликов, и да проучва на воля историята на Континента — архиви, до които самите континентали нямат право да се докосват. Малагеш е предупредила министерството, че решението ще породи хаос в Баликов, и точно както е предрекла, престоят на доктор Пангуи в столицата не се оказва планираната мисия за мир и взаимно опознаване, а тъкмо напротив — в резултат Малагеш трябва да се справя с протести, заплахи, а веднъж дори и с нападение, когато някой е хвърлил камък по доктор Пангуи, но вместо него е уцелил полицай по брадичката.
— Този човек — казва Ярослав, като все още сочи празния стол, — е обида за Баликов и за целия Континент! Този човек е… той е олицетворение на презрението, с което Сейпур се отнася към Континента.
— Е, хайде сега — казва Труни, — това вече е малко прекалено, не мислите ли?
— Позволявате му да чете неща, които никой друг няма право да чете! — казва Ярослав. — Позволявате му да чете неща, писани от нашите бащи и дядовци!
— Позволява му го външното министерство — казва Джиндаш. — Поканен е тук като един вид посланик на мира. А и това няма нищо общо с вашия про…
— Само защото сте спечелили войната, не означава, че можете да правите каквото си искате! — казва Ярослав. — А само защото ние сме я загубили, не значи, че трябва да ни лишите от всичко, което ценим!
— Браво, Василий, кажи им го в очите! — крещи някой от дъното на залата.
Малагеш удря с чукчето си. Залата се смълчава моментално.
— Правилно ли разбирам, господин Ярослав — казва тя уморено, — че сте приключили с възражението си?
— Аз… аз не признавам легитимността на този съд! — казва прегракнало Ярослав.
— Ще го вземем предвид. Главен дипломат Труни, присъдата ви?
— О, виновен — казва Труни. — Много виновен. В най-висша степен виновен.
Всички в залата гледат Малагеш. Ярослав клати глава и оформя с устни беззвучно „не“.
„Човек убивам за една цигара“ — мисли си Малагеш.
— Господин Ярослав — казва тя, — ако се бяхте съгласили на извънсъдебно споразумение след като обвинението ви бе предявено, глобата ви щеше да е много по-малка. Вместо това и въпреки препоръката на този съд — и въпреки моя личен съвет, — вие решихте делото да влезе в съдебна фаза. Вярвам, разбирате, че доказателствата срещу вас, представени от прокурор Джиндаш, са силно уличаващи. Както отбеляза прокурор Джиндаш, тук ние не си говорим за история, а просто работим с нейните резултати. Затова аз със съжаление съм принудена да…
Вратата на съдебната зала се отваря с трясък. Седемдесет и две глави се обръщат натам.
На прага стои дребен сейпурски чиновник, видимо притеснен и нервен. Малагеш го познава — Питри някой си, от посолството, един от лакеите на Труни.
Питри преглъща и тръгва с бърза крачка по пътеката към съдебната банка.
— Да? — казва Малагеш. — Има ли причина за това нахлуване?
Питри протяга ръка, държи някакъв лист. Малагеш го взема, разгъва го и прочита:
ТЯЛОТО НА ЕФРЕМ ПАНГУИ Е НАМЕРЕНО В КАБИНЕТА МУ В УНИВЕРСИТЕТА НА БАЛИКОВ. ВЕРОЯТНО СЕ КАСАЕ ЗА УБИЙСТВО.
Малагеш вдига глава и осъзнава, че всички в залата я гледат.
„Този тъп процес — мисли си тя — сега е дори по-маловажен отпреди.“
Изкашля се.
— Господин Ярослав… В светлината на последните събития съм принудена да преосмисля приоритета на вашия процес.
Джиндаш и Труни казват едновременно:
— Какво?
Ярослав смръщва вежди.
— Какво?
— Бихте ли казали, господин Ярослав, че сте си взели поука? — пита Малагеш.
Двама континентали се промъкват през вратата на съдебната зала. Откриват свои приятели сред множеството, шепнат им нещо. След броени секунди мълвата плъзва. „Убит?“ — надига глас някой сред публиката.
— Поука? — повтаря Ярослав с вдигнати вежди.
— Ще бъда съвсем ясна, господин Ярослав — казва Малагеш. — Питам ви дали и занапред ще проявите глупостта да окачите на вратата си символ, който откровено се свързва с Божество, с надежда да подпомогнете бизнеса си?