Лунните градини

Ръждивите петна като на карта бележеха морета от кръв върху черната пъпчива повърхност на Ветропоказателя на Мок — стогодишен, кацнал на стария шип, набит над външния връх на крепостната стена на Твърдината. Чудовищен и уродлив, изкован във форма на крилат демон, оголил зъби в зла усмивка, той скърцаше ядно, тласкан и пердашен от всеки порив на вятъра.

Стълбове дим се вдигаха над Мишия квартал на град Малаз. Замря Ветропоказателят от внезапното затишие на вятъра над проядените зъбери на Твърдината на Мок, а сетне се пробуди и проскърца тъжно, щом нажеженото и осеяно с искри и пушеци дихание на Мишия квартал пак плъзна над града.

Гъноуз Стабро Паран стоеше на пръсти, за да гледа над бойниците. Зад него се извисяваше Твърдината на Мок, някогашната престолнина на Империята, ала сега, след като материкът бе завладян — сведена наново до твърдина на Юмрук. Вляво от него се издигаше шипът с непокорния си трофей.

За Гъноуз древното укрепление над града бе твърде познато, за да го заинтригува тепърва. Това гостуване бе третото му от също толкова години; отдавна бе проучил двора на крепостта с разкъртените каменни плочи. Старата твърдина — сега конюшня, чийто горен кат бе станал дом за гълъби, лястовици и плъхове — и цитаделата, където в този момент баща му договаряше островния данък от износа с пристанищните власти. В края на краищата значителен дял бе нещо немислимо, разбира се, дори за син на благороден дом. За това тъкмо в цитаделата пребиваваше Юмрукът, а в най-вътрешните й покои се уреждаха имперските дела, засягащи острова.

Гъноуз бе приковал вниманието си върху тънещия в развала град долу и размириците, бушуващи из най-бедняшкия му квартал. Твърдината на Мок се издигаше над дълбока урва. До билото на възвишението се стигаше по тясно криво стълбище, всечено във варовика на отвесните канари. Оттам пропадът до града бе осемдесет разтега, а разнебитените стени на Твърдината добавяха към тях още шест. Мишият квартал се намираше в най-вътрешната част на сушата — пръснати безразборно окаяни коптори и обрасли с бурени тераси, наполовина вкопани в затлачената от наноси река, лазеща към залива. По-голямата част на град Малаз се простираше между мястото, откъдето гледаше Гъноуз, и размириците, заради това не можеше да се видят подробности, освен издигащите се към небесата стълбове черен дим.

Беше пладне, но от трясъците на магьосническите мълнии въздухът изглеждаше помръкнал и натежал.