Лазурна

— Но, Тиел, защо да го отменяме? Не е ли тревожно, че в Източния град има хора, които не умеят да четат?

— В града винаги ще има неграмотни, кралице. Не е въпрос, заслужаващ намесата на Короната. Създадохте прецедент. Излиза, че оплаче ли се неук, кралският двор е длъжен да се погрижи за него!

— Поданиците ми имат право да се обръщат към мен. Татко ги лишаваше от образование трийсет и пет години. Короната е виновна за неграмотността им!

— Но ние нямаме нито време, нито средства да разрешим проблема на индивидуално ниво, кралице. Вие не сте учителка, вие сте кралицата на Монсий. Сега хората имат нужда да се държите именно като владетелка, за да почувстват, че са в добри ръце.

— И без друго почти всички умеят да четат — намеси се съветникът й Ранмуд, седнал върху перваза на прозореца. — А хрумвало ли ви е, кралице, че онези, които не умеят, вероятно не искат да се научат? Хората от улицата на Айвън са занаятчии, изхранват семейства. Кога ще намерят време за уроци?

— Откъде да знам? — възкликна Битърблу. — Какво знам аз за хората и занаятите им?

Понякога се чувстваше изгубена зад писалището в центъра на стаята, прекалено голямо за дребното й тяло. Чуваше всяка дума, която те тактично не споменаваха — как е станала за посмешище, как е показала, че е твърде млада, глупава и наивна за сана си. Разпореждането й изглеждаше като проява на сила, когато го изрече. Толкова ужасни ли бяха инстинктите й?

— Както и да е, Битърблу — вметна по-благо Тиел. — Да продължим нататък.

Имаше добронамереност в употребата на името, а не на титлата й. Ледникът демонстрираше охота да отстъпи. Битърблу погледна в очите главния си съветник и видя колко е разтревожен и притеснен, задето е прекалил с укоризнената тирада.

— Вече няма да обявявам решения, без да съм се консултирала първо с теб — обеща тихо тя.

— Добре. Постъпвате мъдро. Мъдростта е царствена, кралице.

Цял час Тиел я държа за заложник зад купища хартия. Ранмуд обаче сновеше от прозорец до прозорец, възклицаваше колко розов е залезът, полюляваше се на пети и я отвличаше с разкази за извънредно щастливи неграмотни хора. Най-сетне се смили над нея, извини се, че имал вечерна среща с градските лордове, и излезе. Ранмуд имаше приятна външност и се отличаваше с особено умение да парира министри и лордове, проглушаващи ушите на Битърблу с молби, жалби и сервилни хвалебствия. Вероятно защото той самият не си поплюваше с думите. По-младият му брат — Руд — също бе съветник на Битърблу. Двамата братя, Тиел, секретарят й и четвъртият съветник, Дарби, бяха шейсетинагодишни, макар Ранмуд да не изглеждаше на толкова. На другите възрастта им личеше. Четиримата бяха съветвали и Лек.

— Днес не бяхме ли по-малко? — попита Битърблу Тиел. — Май не видях Руд.

— Руд почива днес, а Дарби не се чувства добре — отговори Тиел.

— Аха.

Битърблу разбра подтекста: Руд пак преживява нервен срив, а Дарби е пиян. За момент тя облегна чело върху писалището, да не би напушилият я смях да избухне. Какво ли щеше да си помисли вуйчо й — кралят на Лиенид — за състоянието на съветниците й? Крал Рор ги бе избрал, преценявайки според предишния им опит, че те са най-способните да й помогнат да изправи кралството на крака. Щеше ли да го изненада днешното им поведение? Или неговите съветници бяха не по-малко своенравни. Навярно такова бе положението във всичките седем кралства.