Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Макар и да се беше подготвила за този момент, сърцето ù подскочи от ужас, когато седмици по-късно корабът премина някаква невидима линия в близост до крайбрежието и магията ù се изпари. Всичката огнена мощ, овладявана месеци наред... изчезна безследно, не остана дори въгленче от нея. И в душата ù се загнезди нов вид празнота, различна от онази, която ù носеше липсата на Роуан.
Като осъзна, че е затворена в човешката си кожа, се сви на леглото и опита да си припомни как да диша, как да разсъждава, как да движи проклетото си тяло без неземното изящество, с което така бе свикнала. Колко глупаво от нейна страна да позволи на онези божествени дарове да се превърнат в ежедневна опора, да усети толкова остро загубата им. За това Роуан вече на всяка цена щеше да срита задника ù, след като и той самият се съвземеше, естествено.
Радваше се, че не му позволи да тръгне с нея.
В онзи тежък момент вдиша соления въздух и миризмата на старо дърво и си припомни, че е обучена да убива с голи ръце, доста преди да усвои умението да стопява човешки кости с огнената си дарба. Нямаше нужда от силата, бързината и ловкостта на елфическата си форма, за да сразява враговете си.
Мъжът, отговорен за първото ù безмилостно обучение – същият, който ù беше закрилник и мъчител, но нито веднъж не се бе нарекъл неин баща или брат, или любовник, – сега седеше на няколко стъпки от нея и продължаваше да говори с важния си клиент.
Елин надви напрежението, заплашващо да вцепени крайниците ù, и преодоля последните пет метра до него с плавна котешка походка.
Клиентът на Аробин скочи внезапно на крака, изруга краля на асасините и закрачи гневно към стража си.
Въпреки че беше с качулка на главата, движенията му го издадоха. Елин веднага позна и формата на брадичката, щръкнала изпод сенките на голямата качулка, и навика му да докосва постоянно ножницата си.
Само че мечът с орлова глава на върха на дръжката не висеше до тялото му.
И вместо черна униформа носеше кафяви, ненатрапчиви дрехи, оцапани с кал и кръв.
Още не беше направил и две крачки, когато Елин придърпа един свободен стол до масата на картоиграчите и седна най-безцеремонно. Тримата мъже се намръщиха, но дори окото ù не мигна. От нея се очакваше само да диша и да се ослушва.
С периферното си зрение видя как телохранителката на клиента кимва към нея.
– Раздай ми карти – нареди Елин на мъжа до себе си. – Веднага.
– Вече играем.
– Ще изчакам следващата игра тогава – отвърна тя, отпусна се в стола и провеси рамене. В този момент Каол Уестфол обърна поглед към нея.
3.
Каол беше клиентът на Аробин.
Или поне искаше нещо от някогашния ù господар толкова силно, че да се престраши на среща тук.
Какво, по дяволите, се беше случило, докато я нямаше в града?
Елин наблюдаваше как картите плющят по залятата с бира маса дори докато погледът на капитана пронизваше гърба ù. Искаше ù се да види лицето му... поне малко от него в мрака под качулката. Независимо от пръските кръв по дрехите му движенията му не издаваха да е ранен.
Нещо, което месеци наред бе лежало свито на кълбо в гърдите ù, започна бавно да се отпуска.
Жив – но тогава чия беше кръвта?
Явно не я сметна за опасна, защото просто махна на спътницата си и двамата закрачиха към тезгяха – не, към стълбите отвъд него. Капитанът вървеше с бавна, небрежна походка, макар че жената до него изглеждаше твърде напрегната, за да мине за безгрижна. За всеобщо щастие, никой не му обърна внимание, докато излизаше, и той самият не отправи втори поглед към нея.
Беше действала достатъчно бързо, че да не я разпознае. Дотук добре. Добре, въпреки че тя би го познала в движение или застанал на място, загърнат или гол. Каол изкачи стълбището, като дори не надникна през рамо, придружителката му обаче не спря да я наблюдава. Коя беше тази жена, да му се не види? По нейно време в двореца нямаше стражи от женски пол, а и много добре знаеше, че кралят не допуска дами в гвардията си.
Но срещата с капитана така или иначе не променяше нищо – не и на този етап.
Тя сви дясната си ръка в юмрук. Единият ù пръст беше непокрит, ала чак сега започваше да чувства голотата му.
На масата пред нея кацна карта.
– Три сребърни монети за участие – обяви плешивият татуиран мъж до нея, кимвайки към спретнатата купчина в центъра.