Ако импресионистите бяха зъболекари
- Автор: Алън Уди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Шарабов
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Ако импресионистите бяха зъболекари». Краткое содержание книги:
Опасявайки се от намеса на федералните власти, Винсънт Колумбраро, кралят на препечените филийки с масло, призовал за примирие. (Колумбраро контролирал толкова строго движението на препечените филийки от и към Ню Джърси, че с едно щракване на пръстите можел да остави без закуска две трети от американците.) Всички босове на подземния свят били свикани на вечеря в Пърт Амбой, където Колумбраро им казал, че междуособните войни трябва да спрат, а гангстерите да се обличат прилично и да престанат да се крият. Писмата, подписвани до този момент с черна ръка, следвало да завършват с пожеланието „Всичко най-хубаво“, а териториите да се разпределят поравно, като Ню Джърси се даде на майката на Колумбраро. Така се родила мафията, или Коза ностра (което буквално означава „моята паста за зъби“ или „нашата паста за зъби“). Два дни по-късно Колумбраро се топнал в гореща вана, за да се напари хубаво, и вече четирийсет и шест години никой не го е виждал.
Коза ностра е изградена по подобие на всяко друго правителство или голяма корпорация — или група от гангстери, тъй да се каже. Най-отгоре е capa di tutti capi, тоест босът на всички босове. Заседанията стават в неговия дом и той има грижата за студените разредители на уискито и за леда. Ако не се справи, е обречен на сигурна смърт. (Смъртта между другото е най-лошото нещо, което може да се случи на човек от Коза ностра. Затова повечето мафиози предпочитат да си плащат глобите.) Под боса на босовете са лейтенантите, всеки от които управлява определен район от града с помощта на своето „семейство“. Семейства не се състоят от съпруга и дечица, които трябва да бъдат водени на цирк или на излети. Всъщност те представляват групи от много сериозни мъже, чиято единствена радост в живота е да наблюдават, колко дълго може да издържи човек под повърхността на Ийст ривър, преди да започне да гълта вода.
Приемането в мафията е доста сложна процедура. На кандидата му завързват кърпа на очите и го вкарват в тъмна стая. Пъхат му резени пъпеш в джобовете и го карат да подскача на един крак и да крещи: „Щъпук! Щъпук!“. След това всички членове на борда, или commissione, се изреждат да му опъват напред долната устна, като я пускат да шляпне обратно. Някои може да пожелаят и да го повторят. После му посипват главата с овес. Ако започне да мрънка и да се оплаква, го дисквалифицират. Но ако рече „Уха колко ми е хубаво с овес по главата“, го приемат радушно в братството. Това става, като всички го целуват по бузата и му стискат ръката. От този момент нататък му се забранява да яде салата от манго, да забавлява приятелите си, като се прави на кокошка, и да убива хора на име Вито.
Организираната престъпност е тегоба за нацията ни. Много млади американци се отдават на престъпна кариера, примамени от обещанието за лек живот, но в действителност повечето бандити са принудени да бачкат безкрайно дълго, и то много често в сгради без климатична инсталация. Всеки от нас посвоему може да разпознае престъпниците. Те се отличават по големите си копчета за ръкавели и по това, че не спират да се хранят, ако върху главата на човека до тях се стовари наковалня. Най-добрите методи за борба с организираната престъпност са:
1. Казвате на бандюгите, че не сте си у дома.
2. Звъните в полицията всеки път, когато в хола ви се появят много мъже от „Сицилианската перачна компания“ и започнат да пеят канцонети.
3. Чрез подслушване на телефони.
Подслушването на телефони не може да става безразборно, но неговата ефективност е голяма и това личи от следната стенограма на разговор между двама главатари на банди в Ню Йорк, подслушан и записан от ФБР:
Антъни: Ало? Рико?
Рико: Ало?
Антъни: Рико?
Рико: Ало?
Антъни: Рико?
Рико: Не те чувам.
Антъни: Рико, ти ли си? Не те чувам.
Рико: Какво?
Антъни: Чуваш ли ме?
Рико: Ало?
Антъни: Рико?