Силата на сянката

Рендра присви рамене и направи кисела гримаса зад воала си — този път си беше облякла възможно най-бледо червено. Мънистата със същия цвят, заплетени в тънките й плитчини, леко подрънкваха, щом мръднеше глава.

— Сега това е на мода. Преди четири дни я започна „Градината на сребърния бриз“ и сега почти всеки клиент си поръчва домански храна. Мисля, че може би е защото ако не можем да завладеем доманците, поне да им завладеем кухнята. Може би точно сега в Бандар Еваан ядат нашето агнешко с меден сос и ябълки с глазура. След четири дни може би ще се появи нещо друго. Модата напоследък бързо се сменя и ако някой насъска тълпата срещу това… — Тя сви рамене.

— Смяташ ли, че ще има още безредици? — попита Елейн. — И то заради това каква храна сервират в хановете?

— Улиците се бунтуват — отвърна Рендра и разпери примирено ръце. — Знае ли човек какво може пак да ги запали? Вълнението онзи ден избухна заради мълвата, че Маракру се е провъзгласил на страната на Преродения Дракон или може би е паднал в ръцете на Заклетите в Дракона, или на бунтовници навярно — напоследък като че ли между едното и другото няма голяма разлика, — но да не мислите, че тълпата се нахвърли срещу хората от Маракру? Не. Развилняха се по улиците, събаряха хората от карети и най-накрая подпалиха Великата зала на Събранието. Като нищо утре може да се появи слух, че войската или е спечелила някаква битка, или е загубила, и тълпата току-виж се надигне срещу онези, които сервират доманска храна. Или примерно да подпалят складовете на пристанището Калпене. Кой може да каже?

— Ред няма — измърмори Егеанин и стисна здраво пръчиците си. Ако се съдеше по лицето й, можеше да минат за ками, с които се канеше да набучи част от съдържанието на купичките. Късче месо падна от сурсата на Нинив тъкмо когато успя да го вдигне до устните си и тя изръмжа, избута го от скута си и избърса кремавата коприна на роклята си с кърпичката си.

— Ха, ред! — изсмя се Рендра. — Знам го аз този ред. Може би ще се върне един ден. Някои си мислеха, че панархесата Аматера ще накара градската стража пак да си поеме задълженията, но ако аз бях на нейно място, като знам как тълпата се развилия от провъзгласянето й… Чедата на Светлината избиха мнозина от бунтовниците. Това може да означава, че няма да има повече безредици, но може и да означава, че следващият бунт ще е два пъти по-голям, или десет пъти. Та мисля, че на нейно място и аз бих задържала Стражата и Чедата около себе си. Но да не разваляме хубавото ядене с такива приказки.

Тя огледа още веднъж подредената маса, кимна, доволна от себе си, и мънистата на тънките й плитки звъннаха. После се обърна към вратата, но спря с тънка усмивка.

— Според модата доманската храна се яде със сурса и, разбира се, човек прави това, което е по модата. Но… тук няма кой да ви види и в случай, че предпочетете лъжици и вилици, те са под салфетката. — Тя посочи подноса в единия край на масата. — Приятен обяд.

Трите едва изчакаха вратата след ханджийката да се затвори, ухилиха се и посегнаха към подноса със завидна бързина. Елейн все пак успя първа да си вземе вилица и лъжица — на нито една от другите две не й се бе налагало да се храни като новачка, в няколкото кратки минути почивка между шетнята и уроците.