Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
34. Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, —
35. тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.
Глава 10.
1. Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.
2. Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?
3. Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?
4. Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?
5. Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,
6. та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,
7. ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?
8. Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, — и Ти ме погубваш?
9. Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?
10. Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,
11. с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,
12. живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?
13. Но и това Ти криеше в сърцето Си, — зная, че това беше у Тебе, —
14. че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.
15. Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:
16. то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.
17. Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.
18. И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;
19. о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!
20. Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,
21. преди да отида, — та да се не върна вече, — в страната на тъмата и смъртната сянка,
22. в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.
Глава 11.
1. Отговори Софар Наамец и рече:
2. нима на много думи не може да се даде отговор, и нима многоречивият човек е прав?
3. Твоето празнословие ще накара ли човеците да мълчат, за да се присмиваш ти, и да няма кой да те посрами?
4. Ти рече: съждението ми е вярно, и аз съм чист в Твоите очи.
5. О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе
6. и ти откриеше тайните на мъдростта, че теб ти се пада двойно повече да понесеш! И тъй, знай, че Бог за тебе предаде на забрава някои от твоите беззакония.
7. Можеш ли ти с изследване намери Бога? Можеш ли съвършено постигна Вседържителя?
8. Той е по-висок от небесата, — какво можеш стори? По-дълбоко от преизподнята, — какво можеш узна?
9. По-дълга от земята е мярката Му и по-широка от морето.
10. Ако Той мине и заключи някого в окови и го извади на съд, то кой ще Го отклони?
11. Защото Той знае лъжците и вижда беззаконието; ще ли го остави без внимание?
12. Но суетният човек умува, макар и човек да се ражда като диво осле.
13. Ако насочиш сърцето си и простреш към Него ръце,
14. и ако има порок в ръката ти, а ти го отмахнеш и не оставиш беззаконието да обитава в твоите шатри,
15. то ще подигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.
16. Тогава ще забравиш тъгата: като за оттекла се вода ще си спомняш за нея.
17. И животът ти ще тръгне по-ясен от пладне; ще просветлееш като утро.
18. И ще бъдеш спокоен, защото има надежда; ти си ограден, и можеш да спиш безопасно.
19. Ще лежиш, и не ще има кой да застрашава, и мнозина ще ти се подмилкват.
20. А очите на беззаконниците ще изтекат, прибежището им ще пропадне, и надеждата им ще изчезне.
Глава 12.
1. Отговори Иов и рече:
2. наистина, само вие сте човеци, и с вас ще умре мъдростта!
3. И у мене има сърце, както у вас; не съм по-долен от вас; и кой не знае това същото?
4. За присмех станах аз на приятеля си, аз, който призовавах Бога, и комуто Той отговаряше, — за присмех е праведният, непорочният човек.
5. Тъй е презрян, според мислите на седещия в покой, светилникът, приготвен за онези, чиито нозе се препъват.
6. Спокойни са шатрите на крадците и безопасни на дразнещите Бога, които своя бог виждат в ръцете си.
7. И наистина: попитай добитъка, и ще те научи; попитай небесната птица, и ще ти яви;
8. или поговори със земята, и ще те поучи, ще ти кажат и морските риби.
9. Кой във всичко това не ще узнае, че ръката на Господа е сътворила това?
10. В Негова ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът.
11. Нали ухото разбира думите, и нали езикът разпознава вкуса на храната?