Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
— Ано? Достатъчно си направила. Опитай се сега да избягаш.
Направи й знак с брадичка, но придворната дама продължи да подава една след друга стрелите в десницата му. Колкото и да я караше, тя не поиска да си тръгне.
Стреляше не толкова изкусно, колкото с благородство в движенията. У него имаше повече дух, отколкото сила. Пронизителното свистене на всяка стрела сякаш само казваше, че острието й е прекалено добро за тези низки хора, че то е дар за тях от човека, който ще властва над цялата тази страна. И стрелите на Ано обаче бързо привършиха.
Тук и там в храмовия двор лежаха покосени от неговите стрели неприятели. Въпреки стрелбата на лъка обаче, една група облечени в доспехи войници настъпи с дързък вик към парапета на терасата и най-сетне стигна с катерене до засводения коридор.
— Виждаме ви, господарю Нобунага! Не можете да ни избягате! Загубете главата си като мъж!
Враговете бяха многобройни като враните по акациевите дървета призори и привечер. Готови да бранят своя господар, личните служители на Нобунага се наредиха около него в страничните и задните коридори. Сабите им светеха с блясъка на отчаянието. Няма да оставят врага да проникне по-навътре. Между тях бяха и братята Мори.
Мнозина от тези хора, отказали до самия край да изоставят повелителя си и сражавали се в негова защита, сега лежаха повалени върху вражески тела, все още вкопчени в мъртвешка хватка. Изглеждаше, че и двамата противници са загинали едновременно.
Стражата от външния храм бе превърнала сега главното светилище в поле на битката и в яростно и кърваво сражение се опитваше да отблъсне неприятеля от вътрешния двор. Вражеските сили обаче изглежда бяха на път да превземат входа към покрития коридор, който водеше дотам и целият отряд, сега съставен от по-малко от двадесетина човека, се събра наедно и се спусна към вътрешността.
Сега воините на Акечи, успели да се изкатерят до коридора, бяха притиснати от две страни. Пронизаните им и посечени тела нападаха едно върху друго. Щом видяха, не Нобунага е все още в безопасност, мъжете от външния храм нададоха радостни викове:
— Сега! Сега имаме време! Да отстъпваме веднага!
— Глупаци! — процеди през зъби Нобунага и захвърли лъка си настрана. Беше счупен и нямаше вече стрели. — Не е време за отстъпление! Дайте ми едно копие!
И след като ги сряза по този начин, той сграбчи оръжието на един от служителите и като лъв се спусна надолу по коридора. Завари един вражески войник да се опитва да се изкатери по страничната преграда и заби острието си право в него.
В същия миг един воин на Акечи, застанал под сянката на черен китайски бор, извади своя малък лък. Стрелата се заби в лакътя на Нобунага. Господарят се олюля назад и се подпря на кепенците зад гърба си.
Същевременно вън пред западната стена се разиграваше малка схватка. Една дружина от служители и пешаци начело с Мураи Нагато и сина му бе излязла от дома на градския управител, разположен до храма Хоно и след като удари обградилите стените Акечи в гръб, се опитваше да влезе през главната порта в двора.
Предишната вечер Нагато и синът му бяха останали до късно да разговарят с Нобунага и Нобутада и се върнаха да спят едва към третия час. Ето защо Нагато, заспал дълбоко, се остави да го сварят неподготвен. Длъжен бе да знае за положението още щом отрядите на Акечи влязоха в столичния град. След това би трябвало незабавно, било и само миг преди идването на вражеските сили, да прати предупреждение в близкия храм Хоно.
Това нехайство бе непростимо. Вината обаче не беше само на Нагато. Със сигурност виновни бяха всички отседнали в столицата или постоянно обитаващи я служители на Нобунага.
— Вътре в храма изглежда става нещо — бе първото, което Нагато чу, щом го събудиха.
Нямаше представа за естеството на станалото.
— Може да е някакво сбиване. Идете да видите — каза той на слугата.
После, докато излизаше без да бърза от постелята, чу един от своите служители да вика от покрива на портата:
— От Нишикикоджи се вдига дим!
Нагато изцъка с език и промърмори:
— Сигурно пак има пожар на Помийната улица.
Дотам бе свикнал да мисли, че всичко наоколо му е мирно, та забравяше напълно, че днес е просто пореден ден на междуособицата, която продължава в страната.
— Какво?! Отряди на Акечи ли?
Удивлението му трая по-малко от миг.
— По дяволите! — и той изскочи от стаята без почти нищо освен дрехите на гърба си.
Веднага щом видя в тъмната утринна мъгла гъстите редици от облечени в доспехи конници, настръхнали от мечове и копия, се затича обратно в дома си, навлече бронята и сграбчи сабята си.