Дан на Хрътките
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #8
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-011-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дан на Хрътките». Краткое содержание книги:
Тези Хрътки… те съвсем не бяха това.
Мигове преди този взрив Спайт, все още извърната с лице към имението на оная продажна кучка — сестра си, взе решение. Тъй че вдигна ръцете си с изящния маникюр и ги сви в юмруци. Над имението, в нощния мрак, се оформи по-тъмно петно и започна да се издува, все по-голямо и по-голямо, а после в огромната кипяща безформена маса се появиха кървавочервени пукнатини.
В ума й изплува сцена отпреди хилядолетия, опустошен от взрив пейзаж с огромни кратери — падането на Сакатия бог, заличило някогашна процъфтяваща цивилизация, оставило след себе си само пепелища и онези кратери, в които кипеше магма и храчеше зловонни газове.
Древната сцена бе толкова жива в ума й, че можеше да загребе от един от онези кратери тежка колкото половин планина магма, да я сплеска на гигантско кълбо и да го вдигне над заспалото имение, в което, излегната доволно, дремеше сънената й, нищо не подозираща сестра. А после можеше просто да го… пусне.
Огнената грамада се спусна надолу като мълния. Имението изчезна — както и всички около него — и когато вълната изпепеляващ зной изригна над Спайт, последвана от стена от лава, която потече през улицата право към нея, тя осъзна, с лек писък, че е застанала твърде близо.
Древните магии бяха опасни, трудни за преценка и още по-трудни за удържане. Беше допуснала склонността, заложена в името й6, да повлияе на преценката й. Отново.
Недостойното бягство бе единственият й шанс да оцелее. Тя се втурна нагоре по уличката… и видя на трийсет крачки напред…
Лейди Енви7 наблюдаваше сътворената магия отначало с любопитство, след това — с възхищение, после — с благоговение, а накрая — с кипнала завист. Онази лигава крава винаги правеше нещата по-добре! При все това, докато гледаше как близначката й врещи и дращи само на няколко стъпки пред връхлитащия с грохот поток лава, си позволи най-безжалостна усмивка.
След което хвърли кипяща вълна от магия право в малко по-красивото личице на сестра си.
Спайт изобщо не си даваше сметка — вечният й проблем, вечният й недостатък, — че това, че не се беше убила още преди много време, се дължеше единствено на показното, макар и привидно небрежно безразличие на Енви. Но сега, щом тая крава наистина искаше да я премахне, нещата трябваше да се променят.
Докато гадната магия на сестра й я поглъщаше, Спайт направи единственото, което можеше предвид обстоятелствата. Хвърли всичко, което имаше, в контраатака. Силата изригна от нея, блъсна се и се вкопчи в безмилостна битка със силата на Енви.
Стояха на по-малко от двайсет крачки една от друга. Пространството между тях закипя като изригващ вулкан. Каменните плочи се нажежиха до червено и започнаха да се стапят. Камък и тухли се разлюляха и западаха. Отекнаха писъци. Плочи западаха в огнения вихър, щом покривите от двете страни почнаха да се срутват.
Не е нужно да казваме, че никоя от тях не чу взрива от далечната порта, нито видя последвалото го огнено кълбо — как се изду и полетя високо в нощта. Дори не усетиха вълните от трусове под улиците, дошли от избухващите една след друга пълни с газ кухини.
Просто няма начин човек да не забележи внезапния щурм на имение от дванадесет облечени в черно убийци. Петима души изскочиха в уличката точно срещу Скорч и Леф, други трима, кацнали на покрива на обществената сграда вдясно от уличката, пуснаха металните стрели и те със съсък се понесоха към двамата пазачи.
Фронталната атака изпревари с миг стрелите и Скорч и Леф успяха да отскочат. Тази липса на координация може да се приеме за неизбежна предвид слабата тренировка на убийците, тъй като групата им всъщност не беше нищо повече от отвличаща и затова бе съставена от най-неподготвените.
Една стрела се отплесна от шлема на Леф. Друга само забърса ризницата на Скорч, въпреки че ударът в лявото рамо го накара да залитне.
Третата стрела се натресе в камък. Небето на запад за миг просветна и каменните плочи се разтърсиха в мига, когато Леф докопа арбалета си, успя да се превърти и пусна стрелата срещу връхлитащите убийци.
Последва болезнен рев и един от тях се преви и рухна.
Скорч също вече посягаше към арбалета си, но на Леф му се стори, че няма да успее навреме, затова изкрещя, издърпа от ножницата късия си меч и скочи на пътя на нападателите.
6
Spite (англ.) — яд, злоба. — Бел.прев.
7
Envy (англ.) — завист. — Бел.прев.