Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
16. И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.
17. Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя,
18. защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват.
19. В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.
20. Във време на глад ще те избави от смърт, и на война — от силата на меча.
21. От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде.
22. На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, —
23. защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе.
24. И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.
25. И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти — като трева на земята.
26. Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.
27. Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.
Глава 6.
1. Отговори Иов и рече:
2. о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми!
3. То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки.
4. Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.
5. Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си?
6. Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък?
7. До което душата ми не искаше да се допре, то е моя гнусна храна.
8. О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми!
9. О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше!
10. Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго.
11. Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си?
12. Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми?
13. Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора?
14. Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.
15. Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,
16. които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.
17. Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
18. Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;
19. поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,
20. но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.
21. Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.
22. Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;
23. избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?
24. Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.
25. Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?
26. Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.
27. Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.
28. Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред ваше лице?
29. Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, — правдата е моя.
30. Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?
Глава 7.
1. Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?
2. Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,
3. тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.
4. Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.
5. Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.
6. Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.
7. Спомни си, че животът ми е духване, че окото ми не ще се върне да види добро.
8. Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, — а мен няма.
9. Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,
10. не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.
11. Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.
12. Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?
13. Кога си помисля: „моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми“,
14. Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;
15. и душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.
16. Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.