Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
6. Оная нощ, — тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!
7. О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!
8. Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!
9. Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,
10. задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!
11. Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
12. Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?
13. Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно
14. заедно с царе и съветници земни, които застройваха пустини за себе си,
15. или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;
16. или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.
17. Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.
18. Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.
19. Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.
20. Защо е дадено на злочестника светлина, и живот — на огорчените душевно,
21. които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,
22. биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?
23. За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?
24. Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,
25. защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.
26. Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.
Глава 4.
1. И отговори Елифаз Теманец и рече:
2. ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3. Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4. твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5. А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6. Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища — твое упование?
7. Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
8. Както съм виждал, които са орали нечестие и сели зло, него пожънват;
9. от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
10. Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
11. силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
12. И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13. Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14. мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15. И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16. Той застана, — но аз не разпознах образа му, — само облик беше пред очите ми; тихо веене, — и аз чувам глас:
17. човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18. Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19. толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20. Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21. Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.
Глава 5.
1. Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?
2. Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.
3. Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му.
4. Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.
5. Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.
6. Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;
7. ала човек се ражда, за да страда, както искрите — за да летят нагоре.
8. Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,
9. Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй,
10. дава дъжд на земята и праща вода на полетата;
11. унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.
12. Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.
13. Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява:
14. денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
15. Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.