Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Заявявам, че изобщо не виждам в конституцията достатъчно начини за действие и за единство. Но понеже мненията по въпроса са различни, съгласен съм, че само опитът може да покаже кое е вярно.
Оставаше да се узнае на кое място конституцията ще бъде представена за приемане от краля — в Тюйлери или в Събранието? Кралят разреши затруднението, съобщавайки, че ще се закълне в конституцията там, където е била приета.
Денят, определен от краля, беше 13 септември.
Събранието прие това съобщение с единодушни аплодисменти. Кралят идваше при него!
В порив на ентусиазъм Лафайет стана и поиска обща амнистия за онези, които бяха обвинени, че са подпомогнали бягството на краля. Събранието гласува амнистията с овации. Така че облакът, който беше затъмнил за миг небето над Шарни и Андре, се разпръсна още с образуването си.
Една шейсетчленна депутация беше избрана, за да благодари на краля за писмото му. Пазителят на държавните печати стана и изтича, за да съобщи на краля за тази депутация.
Същата сутрин един декрет беше ликвидирал ордена „Свети Дух“, разрешавайки единствено на краля да носи синия му кордон като емблема на висшата аристокрация.
Депутацията завари краля закичен единствено с кръста на „Свети Луи“ и щом Луи XVI забеляза въздействието, което оказа на депутатите отсъствието на синия кордон, каза:
— Господа, тази сутрин вие сте ликвидирали ордена „Свети Дух“, запазвайки го единствено за мен. Но една заповед, каквато и да била тя, има в моите очи сила като за всеки друг, на когото бъде съобщена, и от днес смятам този орден за ликвидиран за мен също така, както и за останалите.
Кралицата, дофинът и принцесата стояха изправени до вратата. Кралицата беше бледа, със стиснати зъби и всяка фибра на тялото й трепереше. Принцесата, вече пламенна, буйна, високомерна, беше впечатлена от миналите, настоящи и бъдещи унижения. Дофинът беше безгрижен като дете — единствено той с усмивката си и движенията си приличаше на живо същество сред мраморна група от статуи.
Колкото до краля, няколко дни преди това той беше казал на господин Дьо Монморен:
— Зная добре, че съм изгубен… Всичко, което отсега нататък се прави в полза на монархията, нека бъде заради сина ми.
Луи XVI отговори с видима искреност на речта на депутацията. После, когато свърши, той се обърна към кралицата и кралското семейство.
— Ето жена ми и децата ми — каза той, — които споделят моите чувства.
Да, жена му и децата му ги споделяха, понеже когато депутацията се оттегли, кралят я проследи с неспокоен поглед, кралицата ги изгледа с омраза, двамата съпрузи се приближиха един към друг и като положи бялата си и студена като мрамор ръка на ръката на краля, Мария-Антоанета каза, поклащайки глава:
— Тези хора не искат повече господари. Те камък по камък разрушават монархията и от тези камъни ни градят гробница!
Бедната жена, тя се лъжеше! Закопана в гробищата за бедни, тя дори не биваше да има гроб. Но онова, в което не се лъжеше, бяха всекидневните посегателства върху кралските пълномощия.
Господин Дьо Малуе беше председател на Събранието, а той беше чистокръвен роялист. Все пак се сметна задължен да постави на обсъждане дали Събранието трябва да стои право, или да бъде седнало, докато кралят произнася клетвата си.
— Седнало! Седнало! — завикаха от всички страни.
— А кралят? — попита господин Дьо Малуе.
— Прав и с непокрита глава! — извика един глас.
Цялото Събрание потръпна. Този глас бе самотен, но чист, силен и вибриращ. Той приличаше на гласа на народа, който караше да го слушат единствено него, за да се чува по-добре. Председателят побледня.
Кой беше произнесъл тези думи? От залата ли бяха долетели или от трибуните?
Нямаше значение! Те притежаваха такова могъщество, че председателят беше принуден да им отговори.
— Господа — каза той, — няма обстоятелства, при които нацията, събрана в присъствие на краля, да не го признава за свой вожд. Ако кралят полага клетвата си прав, искам Събранието да го изслуша в същото положение.
Тогава се разнесе същият глас:
— Предлагам — каза той — една поправка, която ще удовлетвори всички. Да постановим, че е разрешено на господин Дьо Малуе и на всеки, който предпочете тази поза, да изслушат краля на колене. Но да подкрепим предложението.
Предложението беше отклонено.
На другия ден след тази дискусия кралят трябваше да положи клетва. Залата беше препълнена. Трибуните преливаха от зрители. На обяд съобщиха за идването на краля.
Кралят говори прав. Събранието го изслуша право. После, след като речта беше произнесена, подписаха конституционния акт и всички седнаха.