Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
— Ще ти покажа стаята за спане — каза Амис. — Другите си отидоха по техните.
— Благодаря. — Той се озърна към вратата и леко се намръщи. — Амис, вие ли казахте на Авиенда да ми се извини заради обяда?
— Не. Тя извини ли се? — Сините й очи го погледнаха замислено. Стори му се, че Баир почти се усмихна. — Не бих й го заповядала, Ранд ал-Тор. Едно принудено извинение не е никакво извинение.
— На момичето му се каза само да изтупа килимите, за да уталожи малко буйния си нрав — каза Баир. — Всичко друго си е от нея.
— И без празни надежди, че ще се отърве от работата — добави Сеана. — Тя трябва да се научи да държи гнева си под контрол. Една Мъдра трябва да контролира чувствата си, а не те да я командват. — С лека усмивка тя погледна към Мелайне. Слънцекосата жена присви устни и изсумтя.
Опитваха се да го убедят, че отсега нататък Авиенда ще му бъде великолепна компания. Наистина ли си въобразяваха, че е сляп?
— Трябва да знаете, че аз знам. За нея. Че сте я изпратили, за да ме шпионира.
— Не знаеш толкова, колкото си мислиш — каза Амис, досущ като някоя Айез Седай, с всичките скрити значения, които не смяташе да му разкрива.
Мелайне намести шала си и го изгледа преценяващо от глава до пети. Той знаеше малко за Айез Седай, но ако тя беше Айез Седай, сигурно щеше да е от Зелената Аджа.
— Признавам — каза тя, — че отначало си въобразихме, че няма да забележиш в нея нищо повече от една хубава млада жена и че ти самият си достатъчно обаятелен, за да види тя в теб по-забавна компания от нас. Виж, с езика й не се съобразихме. Нито взехме предвид някои други неща.
— Тогава защо толкова държите тя да остане с мен? — В гласа му се долови повече жар, отколкото му се искаше. — Не е възможно да си мислите, че тепърва ще разкрия пред нея нещо, което не искам вие да разберете.
— А ти защо позволи да остане с теб? — попита го кротко Амис. — Ако беше отказал да я приемеш, как можехме насила да я задържим при теб?
— Защото по този начин поне знам кой е шпионинът. — Да държи Авиенда под око беше по-добре, отколкото непрекъснато да се чуди кой от айилците го наблюдава. Без нея сигурно щеше да подозира, че всяко небрежно подхвърляне от страна на Руарк е опит да изкопчи някаква тайна от него. Разбира се, нямаше как да се разбере дали не е така. Руарк беше женен за една от тези жени. Дори за две. Той изведнъж изпита радост, че не беше се предоверявал на вожда на клана. И се натъжи, като си го помисли. Защо изобщо бе повярвал, че айилците ще са по-безхитростни от върховните лордове на Тийр? — Ще съм доволен нещата да си останат такива, каквито си са.
— Значи всички сме доволни — каза Баир.
Той я изгледа ядосано. Някаква нотка се долавяше в гласеца й, сякаш знаеше повече от него.
— Тя няма да разбере това, което искате.
— Това, което искаме ли? — сопна се Мелайне. — Пророчеството твърди, че една отломка на отломката ще оцелее. — Това, което искаме, Ранд ал-Тор, Кар-а-карн, е да спасим колкото можем повече от своя народ. Каквато и да е твоята кръв и лицето ти, ти нямаш чувство към нас. Ще те накарам да разбереш, че нашата кръв е твоя, та ако ще да трябва да положа…
— Смятам — прекъсна я плавно Амис, — че той би искал веднага да му покажат стаята за спане. Изглежда уморен. — Тя рязко плесна с ръце и веднага се появи една кръшна гай-шайн. — Покажи на този мъж стаята, която е приготвена за него. Осигури му всичко, което му е нужно.
Мъдрите го оставиха и се запътиха към вратата, като Баир и Сеане мятаха гневни погледи към Мелайне, също като селянки от Женския кръг, когато гледат някоя здраво оплела конците. Мелайне не им обръщаше внимание. Преди вратата да се затръшне след тях, той я дочу да мърмори нещо като „ще го науча аз това момиченце“.
Кое момиченце? Авиенда? Тя вече правеше точно това, което те искаха. Егвийн може би? Той знаеше, че тя учи нещо при Мъдрите. И какво искаше Мелайне да „положи“, та да го накара да разбере, че „тяхната кръв е негова“? Как можеше с полагането на нещо да го накара да реши, че е айилец? „Положи“ или „заложи“? Капан да му заложи може би? Глупак! Тя нямаше да го каже ей така, направо, ако смяташе да му залага капан. А да „положи“… „Кокошките полагат яйца“ — помисли си той и се изсмя тихо. Твърде изморен беше вече за въпроси, след дванадесет дни, прекарани на седлото и част от тринадесетия, всички до един горещи като в пещ и сухи; не искаше и да си помисли как щеше да се чувства, ако му се бе наложило да измине това разстояние пеш, със същата скорост. Краката на Авиенда сигурно бяха от стомана. Имаше нужда от легло.