Голямата Обща зала в не-кораба с редове амфитеатрално разположени седалки и издигнат подиум в единия край бе изпълнена до отказ със сестри от „Бин Джезърит“ повече, отколкото при всяко друго предишно събиране! Този следобед Ордена се оказа в почти безизходно положение, понеже малцина бяха склониш да изпратят пълномощници, а важни решения не можеха да бъдат вземани от персонала на спомагателните кадри. Облечените в черни роби свети майки преобладаваха сред присъстващите тук и те надменно се бяха скупчили близо до сцената, но по-нататък залата гъмжеше от помощници с гарнираните си с бяло роби, сред които имаше дори новоприети. Групите с чисто бели роби пък включваха най-младите, образували малки островчета, явно търсейки взаимна подкрепа една от друга. Всички останали пратеници не бяха допуснати от прокторите, организирали Общия събор.
Въздухът бе плътно наситен с издишвания аромат на мелиндж, а влажният му и тежък дъх ясно свидетелстваше за претоварване на климатичните съоръжения. Мирисът на скорошен обяд със силна чеснова съставка също се носеше стремително из тукашната атмосфера като нежелан посетител с недобри намерения. Той и всевъзможните истории, плъзнали из залата, засилваха напрежението.
Повечето от присъстващите бяха насочили вниманието си към издигнатия подиум и страничната врата, през която трябваше да влезе старшата света майка. Дори когато разговаряха помежду си или се разхождаха насам-натам, те почти не отместваха поглед от това място, защото разбираха, че скоро оттам ще се появи някой и той ще внесе дълбоки промени в живота им. Всъщност старшата майка не ги бе събрала в огромната Обща зала с обещание за кой знае колко важни съобщения, а просто с признанието, че предстои нещо, което ще разтърси самите основи на „Бин Джезърит#“.
Белонда влезе пред Одрейди в залата и се изкачи на подиума с войнствената си патешка походка, по която лесно биваше разпознавана дори от голямо разстояние. Старшата майка я следваше на пет крачки. После идваха съветници и сътрудници, сред които бе също облечената в черна роба Мурбела (изглеждаща все още замаяна от преживяната само преди две седмици Агония). Дортужла накуцваше наблизо след Мурбела между Там и Шийена от двете й страни. Процесията завършваше Стреги, понесла Тег на раменете си. При неговото появяване се чу възбудено шушукане. Мъже рядко биваха допускани на събиранията в Дома на Ордена, но всички знаеха, че това е голата на техния башар-ментат, обитаващ понастоящем централната база с всичко, което бе останало от военната мощ на „Бин Джезърит“.
Когато видя очакващите я плътни редици на Сестринството, Одрейди изпита странно чувство на безсмислие. Сети се, че някой от древните го бе концентрирал в следната фраза: „И последният глупак знае, че един кон може да бяга по-бързо от друг.“ По време на предишни и по-малобройни събирания в тукашното своеобразно копие на спортен стадион тя неведнъж се чувстваше изкушавана да цитира тази мъдрост, ала все пак знаеше, че ритуалът има и някои преимущества. Всеки дошъл можеше да бъде видян от всички, които бяха призовани.
