Дан на Хрътките

— Извинете, съветник — каза единият. — Но новината, която носим, е лоша.

— О? И каква е?

— Горлас Видикас е мъртъв, съветник. Убит в дуел днес. Наредиха ни първо да препуснем до вдовицата, а след това да идем до леярни „Елдра“. Това означава да се върнем по целия път, но надзирателят така нареди. Като уважение, както се полага.

Шардан Лим го зяпна онемял. Умът му заработи трескаво.

— Не беше дуел — изръмжа друг от мъжете.

— Какво, какво? — попита намръщено Шардан. — Какво каза?

Мъжът изведнъж се уплаши, но пристъпи напред, поклони се и отвърна:

— Беше си убийство, сър. Надзирателят все повтаряше, че било законно, но ние го видяхме, сър, с очите си. Два ножа…

— Два ножа ли? Два ножа? Сигурен ли си?

— Заради другия дуел, разбирате ли, сър. Беше отмъщение. Убийство. Съветник Видикас уби друг мъж, после дойде този. После блеснаха двата ножа — толкова бързо, че не можеш да ги видиш, сър, и съветник Видикас падна, мъртъв като труп, сър. Мъртъв… а бе като труп.

— Всичко това ми изглежда познато — каза Шардан Лим. — Слушайте ме, тримата. Един от вас препуска до имението Орр и уведомява съветник Ханут Орр. Другите двама, идете до Елдра, ако искате. Аз ще уведомя лейди Чалис. После, тримата, намерете си приличен хан за нощта и кажете на ханджията да ви настани добре, сметката да пише на дома Лим. Хайде, вървете.

Последва кратък спор кой накъде да тръгне и къде да се срещнат, след като изпълнят задачите, и тримата препуснаха.

Някъде откъм юг се разнесе гръм. Бурята приближаваше. Вятърът шумеше, но все още не беше дошъл. Шардан Лим отиде до портата и дръпна въжето на камбанката в нишата. Докато чакаше вратарят да дойде, помисли как да поднесе скръбната вест. По-печално изражение трябваше, по-подходящо от мрачната усмивка, която вече се бореше да надвие.

Сега тя беше вдовица. Уязвима. Нямаше наследник. Братовчеди и далечни роднини като нищо щяха да изпълзят от дървенията, посредствени, но алчно домогващи се, внезапно изпълнени с амбиция. Щяха да изтъкват родословната си връзка с Видикас и да настояват за новопридобитите си права да се разпореждат с богатството на целия род. Без силни съюзници на нейна страна щяха да я изхвърлят още преди да е изтекла и седмица.

Щом Ханут Орр чуеше съобщението и се докопаше до каквото може от подробностите, умът му щеше да се изпълни с желание за мъст — и със страх също, сигурен беше Шардан. И нямаше дори да помисли за Чалис, не и в началото, и за новите открили се възможности. Следващите един-два дни щяха да са съдбоносни и Шардан трябваше да действа уверено и бързо, за да застане на нейна страна и да не остави място за Ханут Орр, след като и неговите амбиции се разбудеха.

Вратата се отвори.

— Домът Видикас поздравява съветник Лим с добре дошъл — заяви вратарят, както се беше навел в нисък поклон, все едно че говореше на ботушите на Шардан. — Господарката е уведомена за пристигането ви. Последвайте ме, ако благоволите.