Одисей

1698 какъв срам скъпа ми Мандолина така ми писа да беше много мила как й беше второто име само една пощенска картичка да ти кажа че съм ти изпратила малък подарък току-що излизам от топлата вана чувствам се прекрасно като къпано куче кеф а моят мургавелец да точно така му викаше мургавелец какво не би дал пак да се върне в Гиб и отново да те слуша как пееш В стария Мадрид или В очакване Конконе1699 нали така се наричаха онези упражнения дето ми ги купи заедно с думи от които нищичко не разбирам шаловете са нещо по-интересно но лесно се късат въпреки това са красиви така мисля а ти да знаеш винаги ще си спомням колко хубаво ни беше като пиехме заедно чай с онези вкусни кифлички със стафиди и вафли с малинов пълнеж направо ги обожавам е сега скъпа ми Мандолина не забравяй да ми пишеш много скоро най-сърдечни поздрави на баща ти а също и на капитан Гроувс с любов твоя обична целувчица х х х х х изобщо не приличаше на омъжена жена беше още съвсем момиче а той пък години ама години по-стар от нея нейният мургавелец но иначе много си падаше по мен когато настъпи с крак телената ограда за да прекрача като отивахме на борбите с бикове в Ла Линея на матадора Гомес му връчиха едно биче ухо и дрехите дето трябва да ги носим кой ги е измислил очаква ли някой да изкачвам хълма Килини например и после на онзи пикник цялата пристегната с банели и корсети не можеш да помръднеш с тях дявол да ги вземе а като си насред тълпата нито да тичаш нито да скачаш нито да избягаш встрани затова много се уплаших когато другият още по-свиреп стар Бик се нахвърли срещу онези бандерилерос с поясите и 2 неща в шапките и озверелите мъже крещят браво торо а то и жените по нищо не им отстъпваха загърнати в бели мантили и като разкъсаха вътрешностите на клетите коне никога не съм чувала такова нещо в живота си да а той просто си умираше от смях като му имитирах онова псе дето не спираше да лае на бел лейн1700 клетото болно животинче и какво стана с тях сигурно отдавна вече ги няма на тоя свят и 2-мата всичко ми е като в мъгла кара те да се чувстваш остарял направих си кифличките разбира се и другото но само за себе си момичето Хестър с нея често си сравнявахме косите на коя й е по-хубава моята беше по-гъста от нейната а тя пък ми показваше как да я прибирам отзад когато я вдигах и какво още да как да правя възел на конеца само с една ръка бяхме като сестри на колко години бях тогава през нощта когато изви онази буря останах да спя в нейното легло тя ме обви с ръцете си а после на сутринта имаше бой с възглавници той много обичаше да ме наблюдава винаги когато му се удадеше случай за това при оркестъра на крайбрежния булевард Аламеда когато бях с татко и капитан Гроувс първо зареях очи към църквата после към прозорците после още по-надолу и тогава погледите ни се срещнаха и аз усетих как нещо ме прерязва и ме побиха иглички по цялото тяло спомням си как очите ми сияеха игриво когато след това се погледнах в огледалото не можах да се позная някаква промяна до неузнаваемост кожата ми блестеше като роза на слънце и вълнението дето цяла нощ не мигнах ама нямаше да е честно заради нея трябваше навреме да го спра и тогава тя ми даде да чета Лунният камък за пръв път попадах на Уилки Колинс прочетох и Ист Лин и сянката на Ашлидайат госпожа Хенри Уд Хенри Дънбар от онази другата жена която след това му заех с уж забравената снимка на Мълви в нея за да види че не съм останала на сухо и лорд Литън Юджин Арам даде ми и Моли бон от госпожа Хънгърфорд заради името ама аз не обичам книги с името Моли в тях като онази която той ми връчи за една жена от Фландърс1701 проститутка която непрекъснато крадеше всичко дето ставаше за ядене и обличане и колкото може повече това одеяло страшно ми натежа сега е по-добре нямам нито една прилична нощница тази непрестанно се навива на руло под мен до него и неговите игрички сега е по-добре и как само се въртях в леглото нетърпимата жега а нощницата ми цялата прогизнала от пот залепнала за бузите на задника ми върху стола а когато станах те бяха толкова дебели и твърди като се качих на канапето и си вдигнах дрехата и нощем навсякъде гъмжеше от насекоми полепнали по мрежата против комари не можех и думичка да прочета Господи колко отдавна ми се струва всичко това сякаш са минали векове а те разбира се така и не се върнаха тя не ми писа адреса си нито дори по-късно може би е забелязала че нейният мургавелец й кръшка но с мен никога спомням си онзи ден вълните и корабите вирнали носове над водата люшкат се в такт с вълнението и онези морски Офицери с униформа в брегови отпуск призля ми той нищичко не каза беше страшно сериозен бях си сложила високите ботуши които се закопчават догоре полата ми се вдигаше от вятъра тя ме целуна шест или седем пъти аз се разплаках да май се разплаках съвсем или почти и устните ми трепереха когато й казах довиждане тя се беше загърнала със страхотна пелерина в много особен син цвят специално за морското пътешествие скроена така че се замяташе на една страна много хубаво й стоеше а когато потеглиха се смрачи като в пъклото направо ми се искаше да избягам полудявах от желание да се махна оттук да отида някъде другаде тук никога не ми е било добре с татко или леля или сватба да очаквам да чакам да чакам Боже към мееен го устремиии стъпките му ускориии и тези проклети оръдия не спират да гърмят и трещят