Баудолино [bg]

— Така — казал мъдро Борон, — но в Ада могат да отидат всички, стига да го поискат, и понякога някой се връща и ни разказва по нещо за него под форма на кошмар, халюцинация или друго мъчително видение. Може ли обаче наистина да се вярва, че този, който е видял описаните неща, е бил приет в Небесния рай? Дори и да е станало, жив човек не би имал никога безочието да разкаже за тях, защото някои тайнства скромният и честен човек би трябвало да ги запазва за себе си.

— Боже опази на земята някога да се появи човек, така разяден от тщеславие — обадил се Баудолино, — че да се окаже недостоен за доверието, с което го е одарил Господ!

— И така — продължил Борон — навярно сте чували историята за Александър Велики, който стигнал до брега на Ганг и поел с корабите си покрай една голяма стена, която следвала течението на реката, но не видял никаква врата в нея, и след тридневно плаване най-сетне забелязал в стената малко прозорче, през което надничал старец; пътешествениците поискали градът да плати данък на Александър, цар на царете, но старецът отвърнал, че това бил Градът на блажените. Не е възможно Александър, цар велик, но езичник, да е стигнал небесния град и следователно градът, който той и Тугдал са видели, е бил Земният рай. Този, който виждам аз сега…

— Къде?

— Там. — И посочил към ъгъла на стаята. — Виждам дивни зелени ливади, осеяни с цветя и уханни треви, а наоколо се носи сладък мирис и като го вдъхвам, преставам да усещам глад и жажда. Виждам една прекрасна поляна и сред нея — четирима мъже с благороден изглед, на главите със златни корони и в ръцете с палмови клонки… Чувам песен, долавям мирис на балсам, о, Боже, чувствам в устата си една сладост като мед… Виждам една кристална черква с олтар до средата, от който блика вода, бяла като мляко. Черквата, под обедното слънце, прилича на скъпоценен камък, откъм юга е кървавочервена, а откъм запад — бяла като сняг, над нея блестят безброй звезди, по-силно искрящи от тези, които се виждат по нашето небе. Виждам един мъж със снежнобели коси, оперен като птица, очите му почти не се забелязват изпод белите му провиснали вежди. Той ми сочи едно дърво, което никога не старее и може да излекува от всяка болест онзи, който седне под неговата сянка, и друго дърво, чиито листа са с всички цветове на дъгата. Но защо виждам всички тези неща тази вечер?