Мнима смърт [Mylib SfbToFb2 Converter]

Поглежда към Тарик и веднага вижда, че е разстроен от ареста на брат си. Заподозрян в убийство. Сигурно още се чуди как да каже на роднините си в Пакистан. Какво ще кажат приятелите им?

— Какво можеш да ми кажеш за брат си?

Тарик го поглежда предизвикателно.

— Брат ми е добър човек. Винаги се е грижил за мен. Той ме доведе тук. Измъкна ме от Исламабад, от бедността и престъпността. Каза ми, че животът в Норвегия е добър. Плати самолетния ми билет, осигури ми жилище.

— Какво работи той?

Тарик го поглежда, но не отговаря. „Твърде много бързаш, Хенинг — мисли си той. — Остави мъжа да говори.“

— Отначало беше трудно. Не знаех езика. Единствените ни приятели бяха други пакистанци. Но брат ми ме записа на уроци по норвежки. Запознахме се с хора от други държави. С норвежки жени…

Той спира да говори и се усмихва замечтано. Но усмивката му бързо изчезва. Хенинг не казва нищо.

— Брат ми не е убил никого. Той е добър човек. И я обичаше.

— Хенриете?

Тарик кимва.

— От дълго време ли бяха заедно?

— Не. Само около година.

— Каква беше връзката им?

— Щастлива, струва ми се. И много дейна.

— Имаш предвид, че са правили много секс?

Тарик се усмихва. Хенинг вижда, че той си спомня нещо, може би няколко неща. Кимва.

— Бяха ли си верни?

— Защо питаш това?

— Мислиш ли, че полицаите не са задали същия въпрос на брат ти?

Тарик не отговаря, но Хенинг вижда, че той се колебае какво да му отговори.

— Понякога си бяха верни, понякога не.

— Какво означава това?

— Мисля, че късаха няколко пъти, но след това винаги отново се събираха. И вчера следобед го правиха. Не познавам хора, които биха го правили, ако са скъсали.

— Значи двамата…

Тарик кимва.

— Хенриете беше много шумна. Винаги е шумна, но вчера беше по-шумна от обикновено.

Усмивката отново изчезва. Не е пушил от около минута, но сега си дръпва от миризливите крака, след което смачква цигарата в пепелника.

— Запознаха се на фестивала „Мела“. Тогава не се случи нищо, но после се срещнаха на едно прослушване за филмова роля. След това…

Мобилният телефон на Тарик иззвънява от спалнята. Хенинг е чувал този звън и преди, но не може да се сети къде. Тарик се разсейва за миг, но пренебрегва обаждането. Посяга към запалката, взима я и се втренчва в нея.

— Това, което се е случило, е ужасно — казва той, без да вдига глава.

— Имаш ли представа кой може да го е извършил?

Тарик поклаща глава.

— Хенриете и брат ти имаха ли общи приятели, с които са дружали?

Тарик натиска колелцето на запалката. Огненото езиче се изстрелва нагоре. Хенинг чувства как белите му дробове се свиват.

— От Пакистан сме. Имаме много приятели.

— А имате ли приятели, които са етнически норвежци?