Надвисналата сянка

Скубльо се вцепени. Лихварят си наметна палтото.

— Да вървим, Кестеняв! Дръж се точно до мен. Опиташ ли се да изчезнеш, ще те убия!

Съдържателят се разтрепери — мъртвец беше! След всичко, през което мина, за да разкара Крейг от гърба си… не беше честно! Просто не беше честно! Винаги се издънваше. Тромаво се измъкна на улицата, като се чудеше какво би могъл да направи — и наясно, че няма никакъв изход. Няма изход. Ако посмееше да избяга, щеше да предупреди Крейг с постъпката си. Ако пък останеше, лихварят щеше да го убие, когато Гарвана разкрие засадата си. Какво щеше да прави майка му тогава? Трябваше да измисли нещо. Трябваше да събере смелост, да вземе решение, да действа! Не можеше да се остави на течението и да се надява да има късмет. Това означаваше, че ще се озове или в Катакомбите, или в Черния замък, и то още преди изгрев-слънце.

Беше излъгал Крейг. В левия си ръкав криеше касапски нож. Носеше го там от чисто перчене, а лихварят не го претърси. Стария Скубльо въоръжен? Ха. Невероятно! Току-виж взел, та се наранил самичък! Старият Скубльо излизаше въоръжен от време на време, но не се хвалеше с това. Ножът правеше чудеса за самоувереността му.

Можеше да си каже, че ще го използва, че дори и да си повярва за време, достатъчно да се справи с положението. Но дойдеше ли труден момент, щеше да остави съдбата да следва пътя си.

Съдбините му бяха предрешени… Освен ако не свалеше картите на масата, включително асото в ръкава.

Как обаче?

Хората на Крейг се забавляваха с ужаса му. Бяха общо шестима… После седмина… и осмина, когато проследяващите Гарвана пристигнаха да докладват. Оставаше ли му някаква надежда да се справи с тях? Даже самият Гарван не би имал шанс!

Ти си мъртвец, прошепна му тихо гласче и продължи да го повтаря до безкрай. Мъртвец. Мъртвец.

— Тръгнал е по Свещарската — докладва един от наблюдателите. — Влиза във всички задни улички и между къщите.

Крейг попита Скубльо:

— Смяташ ли, че ще открие нещо толкова късно през зимата? Всички слабаци вече измряха!

Съдържателят сви рамене:

— Представа си нямам! — и потри хълбок с лявата си ръка. Присъствието на ножа помагаше, но не кой знае колко.

Ужасът му достигна връхната си точка и започна да намалява. Съзнанието му изстина до лишено от емоции вцепенение. Страхът изчезна и Скубльо се опита да намери незабелязан досега изход.

За пореден път някой изникна от мрака и докладва, че са на стотина метра от каруцата на Гарвана. Той влязъл в една уличка преди десет минути. И не излязъл.

— Забеляза ли те? — изръмжа Крейг.

— Не вярвам. Но човек никога не знае!

Лихварят замислено огледа Скубльо и попита:

— Кестеняв, защо ще изоставя впряга и каруцата си?

— Че откъде да знам? — изписука съдържателят. — Може да е намерил нещо…