Сребърният клин
- Автор: Кук Глен Чарльз
- Серия: Черният отряд #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Лира Принт
- ISBN: 954-8610-82-5
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърният клин». Краткое содержание книги:
Върбовият човек би извил гневно, ако можеше. Но дори и да притежаваше тази способност, нямаше да му остане време.
Бе започнал да подготвя примка. И докато вниманието му се съсредоточаваше върху това, го свариха неподготвен.
Пламъците го обвиваха. Той не смееше да мисли за нищо друго и пострада тежко, докато успее да се затвори в какавида от защитни заклинания. Лежеше проснат на земята, а върбовото му тяло бе овъглено и потрошено. Болката беше ужасна, но по-малко от гнева му.
Мехурите продължаваха да валят. Скатовете, които бяха пуснали своите, се върнаха с мълнии. Върбовият човек усили заклинанията си така, че да включат и двама шамани. Единият се помъчи да вдигне смачканото тяло на Хромия. Другият откри свободните краища на направеното от него заклинание и започна да го плете по-стегнато.
Останката от върбовия човек размаха овъглена ръка.
Един скат се изтърколи от мрака — около него бляскаха и пращяха малки светкавици.
Върбовият човек махна отново.
Псето Жабоубиец нападна храма. Повечето войници го последваха. Бързата и успешна атака означаваше скривалище, което да ги защити от ужаса в небето.
Кошмарът ги преследваше. Въздухът над Хромия бе станал твърде опасен.
Огнените мехури падаха и разцъфваха в оранжево, унищожаваха багажа и припасите. Вече в безопасност, върбовият човек забрави за пожарите. Той окова гнева си и се върна към прекъснатата си задача.
Докато Псето Жабоубиец приближаваше манастирската стена, нещо се протегна и го перна така, както човек би бръснал буболечка. Войниците около него рухваха.
Нямаше никакво убежище, което да ги скрие от дяволите в небесата.
И все пак неколцина продължаваха и нищо не ги спираше. Защо ли?
Скатовете се спуснаха надолу, плющейки с криле. Псето Жабоубиец се метна във въздуха. Челюстите му захапаха тъмна плът.
Върбовият човек мърмореше, докато двамата шамани измъкнаха нещо от тлеещите останки на една каруца. Той им се ухили, без да забелязва разрухата наоколо.
Онова, което му донесоха, бе обсидианова змия, права като стрела, десет стъпки дълга и шест стъпки дебела. Изработката й изглеждаше изумително изящна. Рубинените й очи сияеха и отразяваха огньовете. Шаманите залитаха под тежестта й. Единият прокле горещината, която все още лъхаше от нея.
Върбовият човек се усмихна с ужасната си гримаса и запя с бездиханен шепот мрачна песен.
Обсидиановата змия започна да се променя.
През нея потече живот. Тя потръпна. Разгърнаха се криле — дълги повеи от мрак, които хвърляха сенки там, където не можеше да ги има. Червените очи пламтяха като прозорци, внезапно отворили се към най-жежките пещи на ада. Лъскави нокти разсякоха въздуха като обсидианови ножове. Страшен писък се изтръгна от уста, пълна с остри черни зъби. Дъхът на чудовището припламна и угасна. То се мъчеше да се отскубне, приковало поглед в най-близкия пожар.
Върбовият човек кимна. Шаманите пуснаха чудовището. То заплющя с мрачните си криле и се гмурна в огъня. Въргаляше се като шопар в калта. Върбовият човек се ухили одобрително. Устните му продължаваха да изговарят думи.
Огънят угасна изтощен.
Чудовището скочи към друг. После — към трети.
Върбовият човек се наслаждава няколко минути на зрелището. После тонът на шепота му се промени — стана заповеднически, настоятелен. Чудовището изпищя в протест. От устата му изскочи огнен облак. Без да спира крясъка си, то се издигна в нощта, следвайки заповедите.
Върбовият човек насочи вниманието си към Храма на пътешественика. Време беше да провери чрез каква магия това място се пазеше недокоснато.
Шаманите го хванаха и го отнесоха до храмовата стена.
XXVI
Ставите на пръстите на Боманц го боляха, побелели. Беше се вкопчил на живот и смърт в някакъв орган на вятърния кит. Чудовището се спусна достатъчно ниско, та светкавиците, пожарите и хаосът долу да дават на магьосника ясна представа колко отвисоко ще падне, ако за миг отпусне хватката. Мълчаливия и Глезанка бяха наблизо и гледаха. Едно погрешно движение, и Мълчаливия щеше да го изрита по задника и да му даде възможност да провери дали може да лети.