Отпор [bg]

Кейти

Цялото тяло ме болеше. За секунди нещата се обърнаха от о, мътните го взели в мамка му и живот. Бяхме загазили, и то сериозно.

Докато войниците скачаха на земята, братята преминаха в човешкия си образ и ме избутаха до една потрошена полицейска кола. Нямахме никакъв шанс. Не и с толкова много войници, които се сипеха отгоре ни като дъжд.

Деймън стисна по-здраво ръката ми. Единият от луксианците отстъпи назад и запрати мълния от Извора към най-близкия хеликоптер. Силата го уцели малко под перките. Разхвърчаха се искри, хеликоптерът се наклони, завъртя се неконтролируемо и падна сред боровете. От удара земята се разтресе, а горещата вълна от експлозията ме залепи за патрулната кола.

Един от войниците приклекна и вдигна оръжието си. От дулото проблесна светлина като онази от Извора, само че обагрена в синьо. Тя покоси луксианеца и го подпали, като че отгоре му се бе стоварила светкавица. Последва бяло червеникава пулсираща вибрация, а сетне луксианецът се строполи назад. Светлината помръкна и стана ясно, че в него не бе останала и капчица живот.

Сякаш адските двери се разтвориха.

Импулси от енергийното оръжие и светлина от Извора се лееха по пътя. И двете страни бързо губеха редиците си, които падаха като плочки домино.

— По дяволите! — изръмжа Деймън и ме избута настрани.

Блъснах се в гърдите на Доусън, а в това време случаен лъч от енергийното оръжие влетя в патрулната. Той ме изтласка край предния капак и продължи да ме бута, но аз забих пети, надзъртайки иззад колата, за да виждам Деймън.

А Деймън се придвижваше между изоставените коли и по тялото му просветваше ту синя, ту бяла светлина.

— Ди! — извика той.

Затърсих сестра му с очи и я открих нагоре по пътя, близо до бързо отстъпващия Роланд. Деймън бе тръгнал към нея и едва успя да избегне един изстрел. Сърцето в гърдите ми подскочи, когато експлозията удари земята само на сантиметри от краката му.