Харон: Дракон на прага

Казах си, че засега бях видял само елементарни трикове, но сравнението ми хареса.

— Ясно. И продължава да се бори срещу вас, нали?

— Да. Напоследък не постига почти нищо, но си остава опасен. Все още има приятели на важни постове, а неколцина от неговите агенти дори успяха да проникнат на срещите на Четиримата владетели. Справиха се с мерки за сигурност, каквито ви е трудно да си представите, и видяха с очите си представители на пришълците. Вярно, шпионите на Корил се издадоха, преди да могат да навредят с нещо, догонихме ги и ги ликвидирахме, но ни се размина на косъм. Самият той за малко да убие Четиримата и двама от пришълците, а дори не се намираше на онова място! Не бе помръднал от сигурното си скривалище в Гамуш.

Време беше да се включа по-дейно в разговора.

— Но защо споделяте това с мен? Не ми се вярва то да е известно на всички тук.

— Прав сте. Свалянето на Корил от власт бе представено като грижа за опазването на планетата от зловещите му мании. Внушихме на хората представата, че той е демон, въплъщение на абсолютното и могъщо зло. Извлякохме немалка полза, защото това ни помогна да държим населението в покорство, а и можехме да обвиняваме него за всичко, което евентуално се обърка.

— Значи сега той е плашилото.

„Вече виждам колко търпимо се отнасяте към мнения, различни от вашето…“ — добавих мислено.

— Точно така. Но заплахата е съвсем истинска. Той някак си успя да обърне пропагандата ни срещу самите нас. Привлича недоволните, като се прикрива чрез култ към дявола с всичките му ритуали. Няма да сме в безопасност, докато старецът не бъде унищожен.

— Нали току-що обяснихте, че това не ви е по силите?

— Не ме разбрахте. Ние не се опитахме да го изненадаме, беше подготвен. В края на краищата нито го мразехме, нито смятахме, че е лош управник. Просто искахме да го отстраним, защото не успяхме да го разубедим относно заблудите му. Ако бяхме предвидили в какъв враг ще се превърне… Все едно, с вайкане няма да променим миналото. Можем да го убием в пряк сблъсък, но преди това трябва да открием убежището му.

Още не разбирах накъде ме води Корман с всички тези приказки.

— И какво общо има историята с мен?

— Ще стигнем и до това. Първо, той успя да привлече доста последователи към своя сатанински култ, но те са му почти безполезни освен като осведомители, защото искрено вярват в подобни щуротии. А при неуспешния опит да ни попречат на практика изтребихме способните му агенти. Сега отново има нужда от хора — разсъдливи, неподдаващи се на суеверия, но с някакви остатъци от привързаност към Конфедерацията, за да са на негова страна срещу пришълците.

Да, вече схващах какво ме чака…