Самозащита [bg]

Пациентката продължаваше да спи. Доктор Ембри все още не бе идвала в болницата.

Опитах се да се свържа с Питър Лоуел. Никой не вдигна слушалката.

Позвъних в службата си и открих, че доктор Уенди Ембри е оставила съобщение. Позвъних й повторно и чух гласа й от записа на телефонния секретар. Казах, че ще се радвам да поговорим и се върнах при моя „Севил“.

Не можех да се освободя от мисълта, че нещо се бе случило с Луси през онова лято. От главата ми не излизаха малкото момиченце и освободеният под гаранция убиец, събрани заедно. Подкарах на север от Уестууд Булевард, стигнах до „Вагабонд Букс“, паркирах отзад и влязох в книжарницата.

Собственикът свиреше на саксофон. Когато приближих, ме стрелна с поглед, без да пропусне и нота от партитурата. После ме позна и извика:

— Хей!

В остъклената витрина с нови заглавия имаше нещо необичайно. Голям автоматичен револвер с посребрена дръжка.

Забеляза погледа ми.

— Появил се е някакъв тип, който ограбва стари книжарници. Нахлува малко преди затваряне, насочва оръжие, пребива и после содомитства с продавача, след което прибира оборота. Момчето от „Пепис Букс“ сега се тестува за СПИН.

— Господи!

Хвана с пръсти прибраните си в опашка коси.

— И така, с какво мога да ви помогна?

— Терънс Трафикънт. „От глада до яростта“.

Извади револвера от витрината, пъхна го под колана и излезе пред тезгяха. Запромъква се към задната част на книжарницата и след известно време се върна с изтрита обложка в ръка. Яркочервена корица, малки черни букви, приличащи на прободни рани от нож.