Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Завръщане на Острова на изгубените [bg]
Завръщане на Острова на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Завръщане на Острова на изгубените [bg]

Электронная книга - «Завръщане на Острова на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:

Когато Мал и приятелите й започват да получават заплашителни писма с настояване незабавно да се завърнат у дома, децата на легендарни злодеи не могат да повярват, че някой е достатъчно наивен да ги предизвиква по този начин. Подозират, че не друг, а самите им родители имат пръст в тази работа и когато Иви поглежда в магическото си огледало, това, което вижда, само затвърждава най-големите им страхове. След сблъсъка си с Мал, Злодеида е само един малък гущер, но продължава да носи прозвището „най-ужасният злодей на света“… Възможно ли е да е открила начин да избяга? Мал, Иви, Карлос и Джей знаят, че трябва да се промъкнат обратно на Острова и да разнищят тази история.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 73
Перейти на страницу:

- Ей, Чад - започна той. - Какво става с теб и Джей напоследък? Да не го тормозиш?

Чад изсумтя.

- На тези злодейски наследници май много им порасна работата, как мислиш? Разхождат се из Аурадон, сякаш им е бащиния. Някой трябва да ги сложи на мястото им.

- Мястото им е в Аурадон - ядоса се Бен. - Виж, човече, те просто се опитват да се впишат в средата. Остави ги на мира, а?

Чад се размърда, но кимна.

Бен отпусна волана, който стискаше силно, и си отдъхна. Чад беше надут принц, но не и абсолютен шут.

Пристигнаха в Чаровния замък по обяд. Чад започна да вика родителите си, но му казаха, че са излезли по задачи, свързани с предстоящия бал, и ще се върнат късно.

Когато се качи в стаята си, за да си навакса със съня, Бен се срещна с великия херцог, който отговаряше за всичко, докато кралското семейство отсъстваше. Херцогът лъскаше монокъла си в приемната, когато обявиха пристигането на Бен. Херцогът му се поклони и му предложи да седне на един от тапицираните с червено кадифе столове от другата страна на голямата маса с инкрустации.

- Получихте ли съобщението ми от снощи? - попита Бен. - Съжалявам за бързането.

- О, да, сир - каза херцогът, а мустаците му потрепнаха. - Както помолихте, разпратих вестоносци из кралството, за да разберат дали още някой е виждал създанието. Хората ми са много съвестни и разбират, че става дума за операция от величината на „Стъклена пантофка". Според бележката ви търсим следи от присъствието на лилав дракон, прав ли съм? - Той сви ръцете си на фуния около устата и добави: - Като Злодеида?

- Засега не е потвърдено - рече Бен. - Доколкото знаем, тя е все така заключена в библиотеката.

Херцогът видимо си отдъхна.

- Когато се превърна в гущер, ми се стори наистина безопасна, дори симпатична, ако ми позволите, сир. Доколкото разбирам, от гущерите стават добри домашни любимци.

Бен не изрази мнение, а херцогът си спомни спешните новини, които трябваше да съобщи на краля. Той вдигна няколко свитъка.

- Получих ги точно преди да пристигнете. Като изключим съобщението на Мерлин, че създанието е било забелязано в близост до Чаровния залив, изглежда, не е нанесло никакви щети чрез огън или кражба на добитък. Но тази сутрин се случи друг инцидент, край Пепеляшкабург.

- Какъв инцидент?

- Рано сутринта в един курник е било видяно някакво същество - каза великият херцог. - Според фермера обаче въпросното същество не приличало на дракон. По-скоро на лилава змия.

Змия. Дракон. Гущер. Всички са членове на семейство влечуги, помисли си Бен.

- Възможно е да има връзка с онова, което търся. Нека да проверим.

Бен остави Чад да хърка в замъка, а великият херцог и група лакеи го придружиха до китното малко селце, което някога бе дом на Пепеляшка. Фермерът и жена му ги очакваха, застанали неспокойно пред фермата си. Когато видяха Бен, последваха поклони и реверанси.

- Разбрах, че сте видели странна змия във фермата тази сутрин? - каза той.

- Да, сир, появи се изневиделица и открадна три яйца от курника! - разказа жената на фермера. - Не съм виждала по-голяма змия, да си кажа, и по-лилава. Крещях с пълно гърло.

- И с големи зъби - добави фермерът и потръпна. - Късмет имахме, че не взе овца... или крава.

- Дали бих могъл да огледам курника? - попита Бен.

- Разбира се, сир - рече фермерът. - Оттук.

Двамата с херцога последваха фермерите зад къщата, където насред задния двор се издигаше спретнат курник. Няколко закръглени, пухкави кокошки кълвяха семенца по земята.

Фермерът отвори вратата на курника и Бен се приведе, за да надникне вътре. Миришеше на слама и пера, и на нещо не особено приятно.

- Какво търсите? - попита великият херцог и свали монокъла от окото си. - Мога да пратя лакеите да претърсят мястото.

- Няма нужда - каза Бен. Беше зърнал нещо да блещука в най-близкия полог. Вдигна го с два пръста, като внимаваше да не го стисне прекалено силно, тъй като беше много крехко. - Мисля, че открих каквото търсех.

- Какво е? - попита великият херцог.

Бен се изправи и вдигна предмета във въздуха. Беше лъскава люспа. Лилава. Същият цвят като на дракона, който бе видял в Камелот. Той внимателно сложи люспата в кърпичката си и я прибра в джоба си.

- Благодаря ви, много ми помогнахте - каза той на фермерите. - Служителите ми ще ви донесат дузина яйца за неприятностите ви.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 73
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)