Вещиците от Йист Енд [bg]

Придружена от майка си и сестра си, Фрея също присъстваше. Толкова голяма беше бедата, стоварила се върху Норт Хемптън, че дори Ингрид отстъпи от антиобществената си позиция, а Джоана пое ангажимент да помага, с каквото може. Фрея усещаше, че майка й жадуваше да приложи магията си и да възстанови крехкия екологичен баланс в района, но наложената Забрана все още й пречеше. Беше впечатлена от думите на Килиан, макар че не искаше да си го признае.

— Какъв нафукан идиот! — прошепна тя на сестра си.

Ингрид удивено я изгледа, поразена от страстните й думи.

— Ами… Мисля, че той произнесе много мила реч. Какво имаш против него? Всеки път, когато се спомене името му, ти изглеждаш като… — и Ингрид направи кисела физиономия, имитирайки изражението на Фрея.

— Нищо подобно! — промърмори Фрея. — Забрави! Смятай, че нищо не съм казала. — Наистина не желаеше да говори за Килиан. Вместо това направи една обиколка из стаята и говори с кмета, който не изглеждаше добре — имаше изморен вид, а под очите му се виждаха тъмни кръгове.

— Тази неприятност ли не ви дава да спите? — попита Фрея.

— Да. А и в последно време ме мъчи безсъница. Докторът ми предписа сънотворно, но то изобщо не помага.

Фрея по-внимателно се вгледа в него и веднага забеляза следите от направената магия, в която разпозна работата на Ингрид. Сестра й беше направила заклинание срещу изневяра, което скриваше „сексуалната история“ на клиента, защото магиите на двете сестри взаимно се неутрализираха. Фрея се надяваше, че жената на Тод знае какво прави, защото малките възелчета „на верността“, които сестра й връзваше, съвсем не бяха шега.

Фрея продължаваше да броди сред насъбралите се хора, стараейки се да избегне една евентуална среща с Килиан на всяка цена. Нямаше какво да му каже, а и не искаше отношенията им да стават все по-объркани, отколкото са в действителност. Не го беше виждала от онзи ден в бара, когато течаха първите репортажи от природното бедствие. И когато го видя, застанал до нея и изчакващ реда си за шведската маса, тя му се усмихна вежливо и сложи един плодов шиш в чинията си. За съжаление се оказа, че плановете на Килиан бяха други — този път той имаше да й казва много неща.

— Видях ви — прошепна той на ухото й. Беше се доближил толкова много, че дъхът му накара косъмчетата по кожата й да настръхнат. — Онази нощ. Пред камината.

Значи не грешеше. Той ги беше видял. Фрея почувства как страните й почервеняват.

— Ти беше просто потресаваща.