Смъртоносно обаждане [bg]

Мъжът затвори.

– Патрулната кола е отишла на адреса за единайсет минути

– Каза Гарсия, четейки от имейла, който беше получил. – В доклада им пише, че били доста изненадани, когато жена на около двайсет и пет години, с бебе в ръцете, отворила вратата. Жената, Дона Фаръл, живеела в апартамента с приятеля си, който работи като нощен пазач, затова не бил вкъщи. Полицаите я попитали за изстрели, силни трясъци или съседи, които се карат често, но тя им казала, че не е чула силен шум или гласове, нищо. Никога не била чувала караници в съседните апартаменти. Преди да го регистрират като фалшив сигнал, ченгетата почукали на няколко други врати. Отговорът навсякъде бил един и същ. Никакви изстрели или силни трясъци. Никакви каращи се съседи. – Карлос превъртя надолу имейла. – Обаждането било от мобилен телефон с предплатена карта. Непроследимо.

– Разбрали ли са откъде е било? – попита Хънтър.

Гарсия превъртя още малко текста.

– Да. Обаждането било от района на жилищния блок на Карън Уорд. Той вероятно е стоял пред сградата, когато се е обадил.

– Вероятно – съгласи се Робърт. – Трябвало е да е близо, за да засече времето на реагиране. Добре, нека чуем следващото обаждане.

Карлос щракна два пъти върху прикачения файл. Обаждането беше прието в 23:08, четиринайсет дни след първото.