Зловеща паяжина [bg]

— Тленните останки на екипажа са на път към Макмърдо — съобщи Килкъни, след като откри Сандърс в една от изкопаните дупки зад преградите. — Как се справяте?

— Зле — отвърна Сандърс с горчивина, — скапаните отломки са погълнати от леда. Като бетонирани са.

— Знаем ли нещо повече за самолета?

Сандърс се изплю на леда.

— Според изкопаното дотук мисля, че е истински LC-130. За съжаление, не успяхме да намерим пластината.

— Пластина ли?

— Да. Повечето самолети са оборудвани с уникална идентификационна пластина от производителя — нещо като VIN пластината при колите. Можеш да смениш номера на опашката на самолета, както и на разрешителното, но идентификацията на производителя върху пластината остава завинаги. Ако я открием, ще разберем, откъде точно е долетяла тази птичка.

— Майоре! — провикна се един от мъжете, които работеха под тентите. — Намерихме нещо, което трябва да видите.

Килкъни последва Сандърс зад една от съседните прегради. Като археолози на важни разкопки, войниците бяха оградили наоколо с оранжеви въжета, за да оформят решетка. Систематично разкопаваха всяко квадратче. Всеки предмет, намерен в леда, беше фотографиран на място, после преместван и надписван за по-щателен анализ.

— Внимавайте къде стъпвате — посъветва ги войникът. — Малко е хлъзгаво там, където сме използвали горелките.

От дупка в леда се подаваше огромна маса черен смачкан метал. Килкъни видя отлято метално колело и парче от гъсенична верига.

— Това със сигурност не е част от самолета, сър — каза войникът. — Какво мислите?

— Станцията нямаше превозни средства, не разполагаше дори със снегомобил — отвърна Килкъни.

— Според това, което ни е известно за станалото тук, бих казал, че е част от установка за изстрелване на ракети земя-въздух. — Сандърс разгледа веригите. — Определено не е американска машина, вероятно руска или китайска.

— Майоре, каква част от товарното помещение би заела подобна машина? — попита Килкъни.

— По-голямата част — отвърна Сандърс.

— Това отговаря на един от големите въпроси — нападателите са избягали само с откраднатото. — Килкъни взе един чук и удари. Изкънтя силно. — Явно вътре не е проникнала много вода и ми се струва, че виждам люк под леда. Бих искал да погледна вътре — може и това нещо да има идентификационна пластина.

— Хайде, момчета — провикна се Сандърс. — Да разчистим малко лед.

Килкъни се включи в работата по разбиването на леда. Мина почти час, докато прокопаят достатъчно голям тунел, за да стигнат до металния люк. Килкъни блъсна по него с чука и отново се чу кухо кънтене. Той нагря ръбовете на металната плоча, за да стопи тънкия слой лед в междината, после напръска свръзките, пантите и лоста с проникваща смазка. Металът се възпротиви, докато завърташе лоста, но постепенно резетата се отхлабиха и люкът се отвори.

Килкъни пропълзя през тесния отвор и надникна в машината. Подът ѝ беше силно наклонен и в най-долния ъгъл лъщеше лед.

— Дайте светлина и фотоапарат — провикна се той.