Черният ангел [bg]

Сертас бе посредник, човек за свръзка. Също както и жената в другото крило, и той имаше връзки с Хуарес. И Едгар, заедно с другарите си наркотрафиканти, носеше отговорност за смъртта на мнозина в града. С опасен бизнес се занимаваше, иначе изкарваше добри пари, дори много добри. На следващия ден имаше среща с двамина — трябваше да се уточнят някои специфични подробности около доставка на хероин за два милиона зелено. Четирийсет на сто от тези пари бяха комисионна за него и съучастниците му. Още повече че премине ли добре операцията, следващата партида ще бъде много по-голяма, а парите за тях — значително повече. Сертас уреждаше множество технически неща, оперативни, разбира се, иначе по никое време лично не би докоснал дрога или пари в кеш. Отдавна бе научил да се държи надалеч от горещия риск.

Колумбийците все още контролират производството на кокаин, но днес мексиканците са най-големите трафиканти в света. Старт в този смъртоносен занаят, макар и неволно, им бяха дали самите колумбийци, плащайки им не с пари, а в натура и с кокаин. Често от трийсет на сто до половината от дадена пратка за САЩ е комисионна за мексиканските партньори. Преди години и Едгар бе работил като муле, пренасяйки дрогата, но бидейки съобразителен, бързо се бе издигнал в йерархията и бе напреднал в картела Хуарес, контролиран от Амада Карильо Фуентес. На Фуентес му викаха Господаря на небесата, защото бе пионер на идеята големи количества наркотици да бъдат прехвърляни от територия в територия по въздуха, и то с джъмбо машини.

През ноември 1999 г. мексикански и американски полицаи от специализираните служби извършиха голяма операция за прочистване на наркомаршрутите и в нейните рамки разкриха голям масов гроб в пустинно ранчо на име Ла Кампаня, някогашна собственост на Фуентес и един от първите му помощници Апфонсо Корай Олагес. По това време Фуентес вече го нямаше — беше починал през 1997 г. от свръхдоза на упойката по време на пластична операция за промяна на лицето. Различни слухове вървяха във връзка с тази ирония на съдбата, а най-настойчивият от тях бе, че на медиците са платили колумбийски доставчици, притеснени от все по-растящата мощ и влияние на Фуентес. Два месеца по-късно в престрелка в най-скъпия ресторант в Хуарес загина и Олагес. Това доведе до кръвопролитни междугангстерски войни, подклаждани от брата на Фуентес — Висенте. Намерените на терена на Ла Кампаня трупове бяха скрити в обширна мрежа подземни наркобункери и сред тях бяха телата на мнозина опълчили се на Фуентес хора. Най-вече членове на съперничещия картел Тихуана, но и мнозина нещастни селяни, за беля оказали се на неподходящо място в още по-неподходящо време. Сертас отлично разбираше тази игра, нали бе участвал в нея, а и лично допринесъл за смъртта на немалко от жертвите. Разкритието бе улеснило закона да увеличи натиска върху мексиканските дилъри, които на свой ред бяха принудени да станат два пъти по-внимателни в следващите си операции. Пряк резултат от това бе рязко нарасналото търсене на хора с опита на Сертас. Той бе оцелял по време на следствия и арести, да не говорим, че до съд не бе се стигало, а в крайна сметка бе излязъл от изпитанието още по-силен и осигурен отвсякога.