Лейди Полунощ [bg]

- Не знам. Ти си вампир. Мислех си, че имаш по-хубави неща за правене в живота. He-живота. Както и да.

Вампирът изглеждаше оскърбен.

- Знаеш ли колко трудно се намира работа, когато на картата ти за самоличност пише, че си на сто и петдесет години и можеш да излизаш единствено нощем?

- Не знам - призна Ема и пое кутиите. - Не съм се замисляла за това.

- Нефилимите никога не го правят.

Докато той прибираше една петдесетачка в дънките си, Ема забеляза, че е облечен в сива тениска, на която пишеше PC.

- PC? - попита тя и лицето му светна.

- Реликвите на смъртните. Музикална група от Бруклин. Чувала ли си за тях?

Да, чувала бе. Саймън, най-добрият приятел на Клеъри и неин парабатай, свиреше в тази група, докато беше мундан. Ето как групата бе взела името на трите най-свещени предмета в света на ловците на сенки. Сега Саймън също бе ловец на сенки и Ема се зачуди как ли се чувства от това, че бандата му бе продължила без него. Че всичко бе продължило без него.

Докато се качваше по стълбите, Ема си мислеше за Клеъри и останалите от Института в Ню Йорк. Клеъри бе открила, че е ловец на сенки, когато бе на петнайсет години. Имало бе време, в което си бе мислила, че ще води живот на мундан. Беше го споменавала пред Ема по начина, по който човек би говорил за път, по който не е поел. Тя бе пренесла голяма част от себе си в живота си на нефилим, включително и най-добрия си приятел Саймън. Ала би могла да направи и друг избор. Би могла да бъде мундан.

Внезапно на Ема й се прииска да си поговори с нея, да я попита какво би означавало това. Саймън бе най-добрият приятел на Клеъри през целия й живот, досущ както Джулс бе нейният. След това, когато Саймън бе превърнат в ловец на сенки, двамата бяха станали парабатай. Какво се бе променило, запита се Ема. Какво бе усещането да преминеш от най-добър приятел към парабатай, без цял живот да си знаел, че ще го направиш. Каква бе разликата?