Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Разбира се - сви рамене старецът. - Но са малко, много малко. Срещал съм се и с тези, които още живеят под властта на крал Трандуил в северната част на Мраколес, който е между Еребор и Андуин и с тези, които са се отбивали по нашите краища от Изток. - Бръчките по челото на старейшината се разгла- диха, устните му се усмихваха, в очите се появи топъл отблясък. - Те наистина са Прекрасният народ, пазители на древното Знание. Те ни учеха, водейки ни от мрака към светлината, учеха ни да виждаме красотата в обикновеното. И говореха за това, че не бива да се страхуваме от смъртта, Проклятието на Хората, защото тя е свидетелство за някаква друга участ, приготвена ни от Устроилия този Свят. И много други неща говореха те, разказвайки ни за отдавна отминалите дни и отдавна заглъхналите войни, за светлото, но застинало Задморие и за могъщата и прекрасна, но студена Кралица... Елфите се появяваха като леки сребристи призраци и отново се разтваряха в дълбините на горите, и тогава сърцата на хората от нашите родове просветляваха, ставаше ни по-леко и се появяваха нови сили. От елфите научихме и историята на Войната за Пръстена. Те много говореха за миналото и никога - за бъдещето, винаги напомняйки, че предсказанията са лоши помощници. Но знаем, че в нужния момент, ако ни бъде много тежко, те, елфите, ще ни помогнат... Понякога ги молехме да ни покажат дома си, но те само се усмихваха и клатеха с глави, казвайки, че всяко нещо идва с времето си.

-А говореха ли те нещо за магьосници? - попита изуменият от този разказ хобит.

-За магьосници? - повдигна вежди старейшината. - Говореха, но между другото. Магьосниците са слуги на Великата Кралица, изпратени да противостоят на първородния Мрак, приел в онези дни поредния си облик, който е трябвало да бъде разрушен. Но магьосниците, съсредоточили в себе си немалки и непонятни за смъртния сили и знания, се разпоредили с тях по-своему. Единият, знам, изобщо се предал на злото, другият станал господар на животните, птиците и растенията, третият изгубил две хиляди години за открита борба с Черната кула, в края на краищата прехвърляйки главната тежест на раменете на малко същество от невъобразимо далечна оттук западна страна, а после заминал зад Морето. Почакай, не искай от мен твърде много! - в шеговит страх спря да говори Шаннор, виждайки как хобитът подскача на място от нетърпение в желание да му възрази. - Аз само си припомнях чутото за много години от Източните Елфи. Пратениците на Трандуил говореха друг.

-Но може би те са споменавали Черните джуджета, Пътеката на съцветията, Дома на Високия или Първите слуги на стихиите? - с молба попита хо- битът.

-Никой няма сили да се удържи от търсене, когато дори и с крайчеца на ухото си чуе за тези чудеса - отговори замечтано старецът. - Споменаваха някои неща, но само между другото, и за всичко, изброено от теб, разказваха като за неща, от които смъртните трябва да се държат по-надалеч. А говорят ли ти нещо Нощната господарка, Клисурата на скачащите камъни, Съкровището на Ореме?