Седемте песни [bg]

Зад мен нещо изпука. Беше Великата Елуса, толкова огромна, че изпълваше цялата пещера. Току-що бе отхапала нещо, което приличаше на задницата на див глиган. Очите й, фасетни като самите кристали, ме наблюдаваха, докато тя дъвчеше. След последната хапка паякът облиза крайниците си с изненадващо внимание.

— Дооообре доооошлиии в пеееещерааата миии — изрева тя. Бъмбълви се разтрепери, звънчетата му се раздрънчаха и той ме стисна за ръкава.

— Н-н-ние… следващите ли сме?

— Разбира се, че не — скара му се Риа, а мокрите й къдрици блещукаха като кристалите край нас. — Доведе ни, за да ни избави от живите камъни.

— З-з-з-а да н-н-н-и из-изяде вместо тях — отново запелтечи шутът.

— Тишинааа! — Паякът се почеса по гърбицата. — Зааасегааа съм сеее засииитиллаааа. Имааатеее късмеееет, че жиииивиитеее каааа-мъннии дъъългооо се смиииилат. Глигааанът е сааааамо дессееерт.

Избърсах капките дъжд от лицето си с ръкава на туниката.

— Благодаря. Но как ни прехвърли тук толкова бързо?

— Със скоооок. — Великата Елуса ме доближи и видях десетките си отражения във фасетъчните й очи. — Ииизкуууствооо, кооооетооо някоооой деееен и тииии мооожеееш да науууучииииш.

— Скокът е една от Седемте песни, които трябва да овладея! Не ми казвай, че трябва да се науча на това, което току-що си направила. Само то може да ми отнеме цял живот.

— Мнооогоо живоооти. — Огромният бял паяк продължи да ме разглежда. — Осоообенооо за човееек, кооойто не моооже да си довъъърш-ва задааачитеее. Къдеее си остааавиил Ааарфата на Цъфтееежа?

По челото ми изби пот.

— В безопасност е, при Арбаса. Но не мога да се върна към Мрачните хълмове сега! Първо трябва да реша друг проблем.

— Проблееееем, коооойто ти причинииии.

Сведох глава.

— Да.

— Проблееееем — прогърмя гласът на създанието, — коооойто оооще мооожеш да решииииш.

Бавно надигнах глава.

— Значи още има шанс да я спася?

Един огромен крак почука по кристалния под.

— Съвсеееем мааааалък шаааанс все ооооще е шааааанс.

Риа се примъкна по-близо до мен.

— Значи Елън може да оцелее?

— Мооооже, кааакто и момчееееето й. — Когато Великата Елуса се прокашля, буботенето отекна под извитите кристални стени. — Алааа то ще тряяяябва да оцелееее след товааа приключеееениеее и след оооще мноооого друуги, предии да си намеееери соообствена кристаааална пещераааа.

— Моя собствена кристална пещера? — Сърцето ми подскочи. — Възможно ли е наистина?

— Всииииичко е възмооожно.

Паякът помръдна туловището си разкри няколко блещукащи предмета. Съкровищата на Финкайра! Разпознах Огнената сфера, великолепния рог Призовател на сънища и двуръкия меч Душегубеца, чието острие от едната страна можеше да прониже някого чак до душата, а от другата — да излекува всяка рана. Зад тях зърнах плуга, който може сам да оре. Съкровището, което Хон бе описал на сина си. Там бяха и останалите Седем мъдри сечива — освен онова, което бе изгубено.