Короносната кула [bg]

Гуен кимна. По челото й се стичаше вода, която капеше в очите й. Тя се постара да я отстрани с премигване, тъй като смяташе, че обърсването би било сметнато за неприлично. До този момент не бе осъзнавала, че капещите рокли могат да вдигат такъв шум.

— Вие не сте тукашна — предположи чиновникът.

— Родена съм в Калис.

— Вижда се. Как се казвате?

— Гуен Деланси.

— Коя е дамата с вас? Съмнявам се, че ви е сестра. — Той се подсмихна.

— Не. Това е Роза.

— А вие откъде сте?

Роза се усмихна невинно — точно според ролята, заради която Гуен я бе взела със себе си.

— Родена съм в Колд Холоу. Намира се между кралския друм и…

— Известно ми е.

— Ние двете сме… — Гуен се поколеба. — Съдружнички.

— Нима? Не са много младите момичета, заели се със собствен бизнес.

— Ние сме изключение.

— Забелязвам.

Помощникът положи няколко пергамента на бюрото, което асесорът се зае да разлиства.

— Говорите за парцел 4-60-8, странноприемница „Капризният пътник“.

— В момента не е странноприемница, а купчина руини.

Чиновникът кимна.

— Това обяснява защо данъците му не са плащани от осем години, седем месеца и шест дни. Защо ви интересува въпросното място?

— Бих искала да го купя.

— Да го купите?

— Да.

— Това е невъзможно.

Категоричността на думите му не оставяше място за съмнение.

— Но мястото стои неизползвано.

— Това няма никакво значение. Цялата земя в кралство Меленгар принадлежи на Негово величество. Освен ако не разполагате с армия, с която да защитите претенцията си над парцела, той ще си остане собственост на краля.

— Ами кръчмата от другата страна на улицата? Тя е собственост на Рейнър Грю.

Старецът поклати глава и въздъхна.

— Току-що ви казах, цялата земя в Меленгар принадлежи на краля. Рейнър Грю не е собственик на — той отново направи справка със скиците — парцел 4-60-7. Само е получил привилегията да разположи пивница на това място.

— Привилегия? Разрешително?

— Да. Сертификат, удостояващ го с разрешението на краля.

— В такъв случай бих искала да получа такъв.

— Какъв ще бъде вашият предмет на дейност?

— Публичен дом.

Чиновникът повдигна глава и ги погледна.

— Разбирам.

— Това проблем ли е?

— Имате ли някакви близки? — обърна се той към Роза.

— Майка ми — отвърна тя. — Погребах я миналата година.

— А баща ви?

— Ако имах баща, още щях да имам и майка.

Възрастният човек бавно кимна и погледна към Гуен.

— Ами вие?

— Моите родители също са мъртви. Затова търся начин да си изкарвам прехраната.

Мъжът сви устни и поклати глава.

— Сертификатът струва два златни тенента. За попълването ще трябва да заплатите още осемнадесет медни монети. Разполагате ли с толкова пари?

— Да… Да, разполагаме.

Само две златни монети!

Чиновникът изглеждаше леко изненадан. Той взе някакъв пергамент, потопи перото си и започна да пише.