![Демонската стража [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/1/demonskata-strazha-bg-download.jpg)
Демонската стража [bg]
- Автор: Мейсън Конрад
- Серия: Приказки за Фейт #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-68-5
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Демонската стража [bg]». Краткое содержание книги:
Нютън въздъхна.
— Значи ще стане по трудния начин.
Той взе един стол, седна застанал лице в лице с безпомощния контрабандист, взе лулата от джоба си и започна да я пълни с тютюн.
— Първо ще ти кажа какво знаем ние. Преди три нощи ти си пуснал котва в Порт Фейт, като преди това си пренесъл някакъв товар през най-лошата магическа буря от десетилетие насам. Това само по себе си е подозрително. Всеки, който иска да мине през магическа буря с кораб, или е много луд, или не знае с какво си има работа, или не иска да привлича излишно внимание. Не ми приличаш на луд човек, Клаг, нито на някой, който не знае с какво се е захванал.
— Това означава, че си контрабандист. Нещо повече, товарът ти е бил толкова ценен, че си рискувал живота си за него. И не само своя, но и на екипажа си. Това е достатъчно, за да предизвика интереса ми. След това обаче ние се натъкваме на твоя клиент и се оказва, че това е изключително опасна вещица. С огромна магическа сила. Което още повече разпалва любопитството ми. Контрабандата е едно на ръка, но да се занимаваш с черна магия е вече нещо много опасно.
Всички гледаха контрабандиста. Той отвори уста и отново я затвори. По челото му изби пот.
— Не знам откъде идваш, но тук, в Порт Фейт, употребата на магия е забранена, освен ако нямаш разрешително. Особено магия като тази, която владее вещицата. Това означава, че си изпаднал в голяма беда, Клаг. Но има и добри новини. Аз съм щедър човек. Ще те пусна. Стига, разбира се, да ни помогнеш.
— И каква точно помощ ви трябва?
— Добър въпрос. Нека бъдем честни един с друг. Аз ти казах какво зная. Сега ти ще ми кажеш какво знаеш. Имам три въпроса към теб. Първо, коя е вещицата. Второ, какво си ѝ носил. И трето, къде е това, което си ѝ носил сега?
Клаг се размърда неспокойно.
— Приятел, проблемът е, че…
— Не, не. Не се опитвай да се измъкнеш с приказки. Отговаряй. Веднага.
Контрабандистът облиза устни. Пресмяташе нещо на ум.
— Какво ще стане, ако не го направя?
Табита се намръщи. Хол намести очилата на носа си. Пади се изкикоти тихичко, а Франк подсвирна.
Нютън свали незапалената си лула. Остана за миг неподвижен, а в следващия се стрелна напред, хвана предните крака от стола на Клаг и го наклони към огъня. Пламъците облизаха гърба на контрабандиста.
— АААА! — кресна Клаг — Милост! Милост!
Слик се разсмя с пълно гърло.
— Ти май не ме разбираш — обясни Нютън, без да бърза. — Ние не сме от пристанищната милиция. Това не е официално разследване. Губернатор Уърмуд ни спусна кепенците, знаеш ли? Тоест, това, което правим в момента, е незаконно. Сигурен съм, че човек като теб ще ме разбере, когато му кажа, че… за нас няма правила.
Пади стисна юмрук и кокалчетата на ръката му изпукаха.
— Знаеш ли как ни наричат? Демонската стража. Не мисли, че ние сме от добрите. Ние сме от опасните. Хора, които нямат време да се занимават с бавно загряващи контрабандисти.
— Сега стана ли ти ясно за какво иде реч?
Столът се наклони още малко.
И още малко.
— Да, ДА, приятелче, ясно е като открито небе.
Нютън дръпна стола и контрабандистът рязко се изправи напред. Столът изтрополи.
— Надявам се, че сега ще ни помогнеш.
Клаг преглътна и кимна.
— Добре, добре, печелиш. Ще отговоря на въпросите ти. Но първо искам да ме развържеш.
— Хубаво. Не прави обаче опити да избягаш.
Франк развърза възлите и въжетата паднаха на пода. Контрабандистът избърса потта от челото си с мръсен ръкав.
— Отговорите няма да ти харесат.
— Нека ги чуя, пък после сам ще преценя дали ми харесват, или не.
— Добре, приятелче. Ти си шефът.
Стражите оставиха парчетата пай настрана и се заслушаха.
За няколко мига не се чуваше друг звук освен пукането на пламъците и падането на дъждовните капки. Изчакаха контрабандистът да се посъвземе. Табита се усети, че е затаила дъх и полека го издиша.
И накрая, капитан Клаг проговори.
Осемнадесета глава
— Срещнах я преди три месеца в една студена нощ в Скримпорт. Предполагам, не сте чували за това място. То е рибарско градче в херцогството на Гаран в Стария свят. Вали по цял ден и цяла нощ. Но трябваше да спрем там, за да затегнем малко „Проклятието на Акулата“. Най-бързият кораб, който съм притежавал, между другото. Познавах корабостроител в Скримпорт, който можеше да помогне.
— Той я взе, но му трябваха три дни. Три дни в онази забравена и от Слънцето дупка. Всяка нощ ходех на кръчма и всяка нощ тя бе пуста. Единственото живо същество беше трикракото, еднооко куче на собственика. До третата нощ.