Не поглеждай назад [bg]

Сейер улови погледа на светлите очи.

— Знам — тихо промълви той. — Значи сте ги чули да шепнат? Не се ли изкушихте да надникнете през прозореца?

— Не.

— Не сте особено любопитен, нали, Локе?

— Така е. Всеки трябва да гледа себе си.

— А ако ви кажа, че има някаква, макар и минимална вероятност този мъж в двора ви да е замесен в убийството на дъщерята на Холан?

— Разбирам, но не съм поглеждал навън. Бях зает с вестника.

Сейер се огледа в стаята и потръпна. Вътре миришеше неприятно, старецът вероятно страдаше от бъбречна недостатъчност. Стаята се нуждаеше от почистване и проветряване, а старецът — от топла вана. Сейер кимна и побърза да излезе навън. Жадно вдиша чистия въздух. Раймон се заклатурка след него и зачака със скръстени ръце, докато Сейер се настаняваше зад волана.

— Поправи ли колата, Раймон?

— Според татко ми е нужен нов акумулатор, но сега нямам пари. Струва над четиристотин крони. Не карам по пътищата — побърза да добави той. — Само по изключение.

— Добре. Влизай вътре, че ще измръзнеш.

— Да — зъзнеше той. — Пък си дадох и якето.

— Май не си постъпил много умно?

— Нямах избор — тъжно обясни Раймон. — Тя лежеше гола-голеничка.

— Какво?

Сейер го погледна слисан. Якето, с която беше покрит трупът, се оказа на Раймон!

— Ти ли я зави? — попита той.

— Тя нямаше никакви дрехи — отвърна Раймон и ритна буца пръст с пантофа си.

Явно спонтанно си е помислил, че тя замръзва, и е решил да я завие. Светлите косми сигурно са от заек, а и Раймон обича бонбони. Сейер се взря в очите му — очи на дете, чисти като изворна вода. Но Раймон имаше мускули, големи като свински бут. Сейер неволно поклати глава.

— Много мила постъпка — окуражи го той и го изгледа изпитателно. — Поговорихте ли си с нея?

Въпросът учуди Раймон и ангелският израз в очите му се изгуби, като че ли той долови очертанията на капан.

— Нали ми каза, че е мъртва!

След като Сейер си тръгна, Раймон се промъкна тайно и надникна в гаража. Цезар лежеше в ъгъла, завит със стар пуловер, и все още дишаше.