Рискове на играта [bg]

Пет минути по-късно въведоха Махоуни в превърнат в кабинет пентхаус. През прозорците на изток се виждаше океанът, но не и грозният квартал с евтини жилища под наем на запад. Сигурно се намираше достатъчно високо, за да види Англия при ясно време.

Тед Алън се оказа хубав младеж с рижаворуса коса и изсечени черти. Представи му се като изпълнителен директор на „Индиго Гейминг“. Махоуни трудно можеше да си представи как някой изобщо е направил този нахакан хлапак шеф на каквото и да било.

— Искате ли нещо за пиене, сър? — попита Тед.

— Не — отговори Махоуни. Искаше, направо се нуждаеше от едно питие, обаче нямаше да пие с този тип. — Държа да чуя какво имате да ми казвате за дъщеря ми, и то бързо.

— Добре — каза Тед. Направи кратка пауза и продължи: — Моли ми дължи, тоест дължи на казиното, сто и девет хиляди долара.

Махоуни не продума — Престън Уитман вече му беше съобщил този факт.

— Тя обича да играе на зарове. Не е точно женска игра, но… — Тед направи жест в смисъл „всеки си има вкус“. — Беше ни редовна клиентка около година, добра клиентка, затова, когато един ден дойде при мен и ме помоли да увелича кредита й, а също и предвид на това кой е баща й, аз реших да удовлетворя молбата й. Сега не го преценявам като едно от умните си решения.

Глупости, помисли си Махоуни, не тя беше отишла при тоя фукльо, негова е била идеята. Забелязал е, че губи и че парите й свършват, и е предложил на Ева ябълката. Направил го е тъкмо защото е знаел кой е Махоуни. Подобно на повечето хора Тед Алън смяташе, че Махоуни е богат, а в момента това не отговаряше на истината. Тед явно бе решил, че Махоуни ще плати дълга на дъщеря си, за да избегне скандала, и той вероятно така и щеше да постъпи. Щеше някак да събере парите, ако знаеше за проблема й.

— Сто хиляди са доста пари — отбеляза Тед, — но не са непреодолимо препятствие. За съжаление, Моли доста усложни проблема си.

— Как по-точно? — На Махоуни му идеше да зашлеви този тип.

— Когато ми съобщи, че не може да плати дължимите сто хиляди, аз я уведомих, че ще обсъдя положението с вас, при което тя ми отправи предложение.

— Предложение ли?

— Да. Каза ми, че разполага с информация за определени акции — акции на компания, производител на акумулатори — и че ако й заема още малко пари, ще си върна всичко, което ми дължи.

О, боже!

— Моли е интелигентна и образована жена — продължи Тед — и ми представи нещата много убедително. Носеше схеми, статистически данни, такива неща. — Той хвърли поглед към университетските дипломи на стената, за да покаже на Махоуни, че е човек, способен да оцени едно добре обосновано делово предложение. — Беше много убедителна и аз се впечатлих. Моли смяташе, че цената на акциите ще се покачи с двайсет до трийсет процента. Което е доста. Затова й заех двеста и петдесет хиляди долара, които тя да инвестира и да плати дълга си. Дадох й още двеста и петдесет хиляди, които да инвестира от името на казиното. Двайсет процента от двеста и петдесет хиляди долара не са лоша печалба за един ден работа.