Царство от Мед

— Наборници — прекъсна го Каве. — Лошо платени и все по-бунтарски настроени с всеки изминал ден. Поне дузина гезирски офицери подадоха оставки, след като Ализейд бе изпратен в Ам Гезира.

Всякакви мисли за обсада на Девабад се изпариха от главата на Дара.

— Ализейд ал Кахтани е в Ам Гезира?

Каве кимна.

— Гасан го отпрати броени дни след твоята смърт. Мислех, че може би ще е временно, докато нещата не се успокоят, но той не се завърна. Нито дори за сватбата на Мунтадир. — Великият везир отпи още една глътка вино.

— Става нещо, но е трудно да се разбере какво гезирците ревниво пазят своите тайни. — По лицето на Каве пробяга задоволство. — Ако трябва да съм откровен, зарадвах се да го видя как изпада в немилост. Той е фанатик.

— Той е много повече от това — тихо каза Дара.

Жужене изпълни ушите му, около пръстите му се изви дим. Ализейд ал Кахтани, келешът, убеден в моралното си превъзходство, който го беше посякъл. Младият войн, чиято опасна комбинация от смъртоносни умения и непоколебима вяра му напомняше твърде много за самия него.

А прекрасно знаеше в какво се беше превърнал той.

— Трябва да се разправим с него — заяви. — И то бързо. Преди да нападнем Девабад.

Маниже го измери със скептичен поглед.

— Не мислиш ли, че на Гасан ще му се стори подозрително, ако синът му неочаквано загине в Ам Гезира? И то по какъвто и брутален начин да си представяш в момента?

— Заслужава си риска — не отстъпваше Дара. — Аз също бях млад воин, изпратен в изгнание, когато Девабад падна, а семейството ми беше изклано. — Той остави значението на думите му да достигне до тях. — Настоятелно ви съветвам да не давате на подобен враг възможността да укрепне. И няма да бъда брутален. — Побърза да добави. — Разполагаме с предостатъчно време, за да го открия и да се отърва от него по начин, който няма да предизвика никакво съмнение у Гасан.