Ези печели [bg]

— Ако губиш от време на време, баламите се връзват още повече. Това е слабостта на комарджиите. Ако видят, че някой друг печели, се убеждават, че следващия път ще успеят и те — каза Иван и задъвка голямо парче пица. — Да не забравим да благодарим на майка ти — каза той, като си погледна часовника.

Алекс погледна към Елена, която не беше престанала да върти перфектни блатове, откакто бяха влезли.

Зачуди се колко ли време ще мине преди тя да започне да командва тук.

— Така — рече Иван. — А сега да се връщаме на работа.

Когато се върна за вечеря, Алекс с изненада видя, че Димитрий не седи на обичайното си място.

— Предложили са му работа на товарен кораб до Ленинград — обясни Елена. — Наложи му се да тръгне спешно.

— Хрумвало ли ти е понякога, че Димитрий е прекалено добър, за да е истински?

— Аз съдя за хората по постъпките им — каза Елена и повдигна вежди. — А той не би могъл да е по-добър с нас.

— Съгласен съм. Но защо му е да проявява такъв интерес към двама руснаци, които като едното нищо може и да са престъпници?

— Но ние не сме престъпници.

— Но той нямаше откъде да го знае. Или е имал? И дали беше просто случайност, че дойде при нас на палубата още първата вечер на кораба?

— Но той е руснак, също като нас — възрази Елена.

— Не също като нас, мамо. Не е роден в Русия, а в Ню Йорк. И мога да ти кажа още нещо. Родителите му са живи и здрави.

Елена се обърна към него.

— Какво те кара да твърдиш това?

— Защото когато ти помага с миенето на чиниите, понякога сваля часовника си, а на него е гравирано «Честит 30-и рожден ден, с обич, мама и татко» и има дата, четиринайсети февруари шейсет и осма. Само преди една година. Така че може би…

— Може би трябва да си припомниш, че без помощта на Димитрий нямаше да имаме покрив над главите и ти никога не би постъпил в университет — каза тя, повишавайки тон на всяка следваща дума. — Така че ще го кажа само веднъж. Ще престанеш да шпионираш Димитрий, защото в противен случай може да станеш досущ като Владимир — самотен сбъркан индивид без никакъв морал и приятели.

Алекс бе толкова шокиран от думите на майка си, че за известно време изгуби дар слово. Наведе глава, извини се и й каза, че никога повече няма да повдига въпроса. След като тя тръгна на работа, той отново се замисли за избухването й. Беше права. Димитрий едва ли можеше да направи нещо по-добро за тях. Но онова, което не бе казал на майка си, беше, че се страхува, че Димитрий работи за КГБ.