Пясък през пръстите [bg]

- Забележително! - каза Барнаби на сутринта. - Трябва да ги видя довечера. Ще дойда с вас. Забележително! Абсолютно забележително!

- Не искам да оставам сама - каза Лиза. Въпреки че всички в лагера ликуваха, Пиърс забеляза, че тя беше по-тиха от обикновено.

- Нещо не е наред ли? - попита той.

- Не, просто не искам да оставам сама в лагера.

Не това бе имал предвид Пиърс и тя го знаеше.

- Довечера Алън ще остане с теб.

- Трябва да ми разкажеш всичко! - каза Барнаби.

- Всичко от самото начало. Как са разположени стъпалата?

- Така - каза Пиърс и нахвърля нещо на един лист хартия. - Пропастта се спуска вертикално до тази къса платформа. Копахме малко над два метра, преди да се натъкнем на първото стъпало. Алън и Никос разкриха още пет. Високи са по около петнайсет сантиметра.

- Как са ориентирани? - попита Барнаби, без да сваля очи от рисунката.

- Настрани - каза Никос. Той ги нарисува как се спускат под ъгъл от челото на скалата.

- Значи гледат на север - каза Барнаби. - Това е добре. Много, много добре. О, трябва да ги видя!

- О, извинете ме - каза някакъв глас.

Всички се обърнаха.

Беше Хамид Искандер, застанал на входа на палатката.

- Обезпокоени ли сте? - попита той с лек поклон. - Надявам се не?

Пиърс се постара да скрие изненадата си, да овладее изражението си, но не можеше да проговори. От колко време беше тук този мъж? Какво беше чул?

За щастие на всички Никос реагира невъзмутимо.

- Идвате точно навреме — каза той. - Играем на една интересна загадка. Обикновено се прави с клечки за зъби, но разполагаме само с фибите за коса на госпожица Барет. - Пиърс видя, че на масата има половин дузина фиби. Не ги беше забелязал преди това.

Искандер се усмихна на Лиза.

- Много хубаво.

- Сега гледайте внимателно - каза Никос. Взе листа, обърна го и нарисува точка. После подреди четири фиби около пея. Целта е да преместите само две фиби, за да заобиколите точката. Искате ли да опитате?

- Аз опита, да. - Искандер се ухили и се наведе над листа. Малко си поигра с фибите, после започна да мръщи чело. Накрая успя и се изправи.

- А - каза Никос, като му се закани с пръст. - Но вие преместихте три фиби. Позволено е само две.

- Да? Две?

Хамид опита пак. Всички го гледаха, а Пиърс почувства как идва на себе си. Арабинът не подозираше нищо, беше се хванал на задачката на Никос.

- Аз не съм възможен - каза той накрая.

Никое бързо му показа как става. Хамид се разсмя, когато видя, и весело запляска с ръце.

- Е, да се връщаме на работа - каза Барнаби. Всички излязоха навън на слънцето. - Някакви новини от Кайро?