Обявяването на лот № 49 [bg]

— Уф! — изкрещя Едипа и се отскубна от него.

Нефастис защрака с пръсти из тъмните стаи след нея, сякаш искаше да покаже, че хич не му пука — маниер, без съмнение усвоен от продължително гледане на телевизия.

— Много поздрави на приятелчето Станли — извика той.

Едипа изтрополи надолу по стълбите, излезе на улицата, метна един шал върху задния номер на колата и отпраши по „Телеграф Авеню“. Караше почти машинално, докато някакъв забързан юноша с „форд-мустанг“, може би неспособен да укроти новопридобитото усещане за мъжественост, което му придаваше неговата кола, едва не я уби, и тя осъзна, че е на скоростното шосе и е поела необратимо към Бей Бридж. Зрелището ужаси Едипа, която смяташе, че такова движение би могло да има само в градове като Лос Анжелос. Няколко минути по-късно, загледана от най-високата точка на моста надолу към Сан Франциско, тя видя смог. Мараня, поправи се Едипа, това е мараня. Как е възможно да има смог в Сан Франциско? Според съвременния градски фолклор, смогът би трябвало да започва доста по̀ на юг. Това навярно се дължеше на ъгъла, под който падаха слънчевите лъчи.

Обгърната от типичните за американските скоростни магистрали в лятна вечер отработени автомобилни газове, блясък на фарове, възбуда и лошо настроение, Едипа Маас разсъждаваше върху своя проблем: Тристеро. Тишината на Сан Нарцисо — гладката повърхност на мотелския басейн, потъналите в размисъл очертания на околните улици, наподобяващи бразди в пясъка на японска градина — не беше й дала възможност да мисли тъй спокойно, както това шосейно безумие.

За Джон Нефастис (като най-пресен пример) двата вида ентропия — термодинамична и информационна — да кажем по някакво съвпадение, ще си приличат, когато бъдат записвани като уравнения. И все пак, с помощта на Демона на Максуел, той бе направил това обикновено съвпадение представително, значимо и приемливо.

А Едипа се бе сблъскала с една метафора, съставена от Бог знае колко части. Във всеки случай повече от две. При наличието на множество съвпадения, изникващи навред, където и да погледнеше в последно време, тя не разполагаше с нищо обединяващо, освен едно съзвучие, една дума: Тристеро.

Еипа знаеше съвсем малко за Тристеро — в Европа то е влязло в конфликт с пощенската система Турн и Таксис; неговият символ е пощенски рог със сурдинка; появило се е в Америка по някое време преди 1853 година и негови сподвижници облечени в черно като разбойници или предрешени като индианци воювали срещу Пони Експрес и Уелс и Фарго, оцеляло е до най-ново време в Калифорния и изпълнява ролята на комуникационен канал за хора изповядващи еретични сексуални убеждения, за изобретатели вярващи в съществуването на Демона на Максуел, а вероятно и за нейния съпруг Мучо Маас (но писмото от него бе изхвърлила отдавна и Чингис Коен вече не можеше да види марката и ако Едипа наистина желаеше да се увери, ще трябва да попита самия Мучо).