Децата на Юда [bg]

13.

Светът се завърна около нея на части, много по-бавно, отколкото бе изчезнал.

Първо долови звуци: бавни, дискретни, басови. Не думи, а нещо, което не успя да определи.

После нещо гадно и кисело, отчасти миризма, отчасти вкус се надигна около и в нея. Тя потръпна.

— Мистак хе. Хе мет е’вер.

Хванаха я за главата и раменете. Тя се опита да се отдръпне от ръцете, но те просто я завъртяха настрани. Стомахът й се сви, тя повърна немощно и топла течност потече по устните и езика й.

Плат под бузата и тялото й. Мек и прохладен. Намираше се в легло.

Появи се светла точка, която се разшири. Пред нея се забелязваше движение.

— Можеш ли да ме чуеш? Чуваш ли какво казвам?

Мъжки глас, дълбок, но мелодичен.

Кенеди застина, докато се мъчеше да подреди спомените си. Стълбите. Вратата. Леглото. Не, нещо липсваше… Някой застана зад нея, прикова ръцете й настрани и притисна кърпа до лицето й. А после леглото. Чудесно.

Не, въобще не беше чудесно.

— Мисля, че е будна.

Различен глас. Не груб, но мъртвешки и безчувствен. Глас, който я уплаши, като се имаше предвид защо лежеше на легло и защо бе нападната.

— Тогава да започваме.

Отново ръце по нея. Тя бе прекалено слаба и болна да се възпротиви. Търколиха я по гръб, а ръцете й бяха повдигнати над главата. Нещо се затвори с щракане около китките й. Металните гривни ги захапаха достатъчно силно, за да я накарат да потръпне. Когато се опита да помръдне краката си, откри, че вече са обездвижени. Беше просната на леглото с разперени ръце и крака, напълно беззащитна.

— Ми мет веним йе сихедур.

— Наим.

Ако това беше езикът, какъвто и да бе той, на който нападателите й си говореха, Кенеди се зачуди за момент защо бяха минали на английски. Внезапно се сети за отговора: „Да започваме“ бе предназначено за нея — трябваше да го разбере и да се уплаши. Осъзнавайки намеренията им, тя се успокои малко.

Отвори очи. Нямаше смисъл да продължава да се прави, че е в безсъзнание.

Най-голямата изненада, макар че въобще не трябваше да се изненадва, беше, че се намира в спалнята на Изи. Вероятно бе останала в безсъзнание не за дълго и за нападателите й беше безсмислено да й устройват засада там, ако възнамеряваха да я водят на друго място.

Но пък познатата обстановка подсили страха й за онова, което предстоеше.

Бяха само двама — вече ги различаваше по гласовете. И двамата бяха млади, но единият вероятно бе в началото на двайсетте или дори още тийнейджър. Беше слаб, хубав, с дълга до раменете черна коса и добре оформени мустаци и брада.

Другият беше по-едър и як, с нацупено бебешко лице. Също с черна коса, но къса и в странно старомоден стил разделена на път по средата.