Алчни крале [bg]

— Редовно пращах Бажан по поръчки. Буквално всеки ден отплаваше от Ейл Комеди и се връщаше. Реших, че едно сулийско момче няма да остане незабелязано, както и движението от и до един уж изоставен остров. До днес не бях сигурен, че Брекер ще налапа въдицата. Дори започнах сериозно да се притеснявам. Но той не ме разочарова. По-рано тази вечер двамина от отряда му са били забелязани да подготвят голяма лодка за отплаване — едрият фйерданец и земското момче. Оставих ги да си свършат работата. Също като теб те са обикновени пионки. Голямата награда е Кювей и твоят господин Брекер най-после ще ми даде дължимото.

— Ако беше изпълнил сделката си с нас, вече щеше да държиш Кювей — каза тя. — Рискувахме живота си да го измъкнем от Ледения палат. Рискувахме всичко. Трябваше да спазиш дадената дума.

— Един патриот би предложил да освободи Кювей и без обещанието за награда.

— Патриот? Твоят план за юрда парем ще хвърли Керч в невиждан хаос.

— Пазарите не се сриват толкова лесно. Керч ще издържи. Може дори да излезе по-силен след промяната. Виж, ти и себеподобните ти може и да пострадате. Как ще я карате вие, паразитите от Кацата, когато Керч влезе във война? Когато честните хора няма да имат излишни пари за пилеене и ще мислят за сражения и тежък труд, а не за пороците си?

Иней усети, че е оголила зъби.

— Каналните плъхове умеят да оцеляват без значение колко упорито ги тъпчат с ботуш.

Той се усмихна.

— Повечето от твоите приятели няма да оцелеят дори до утре.

Иней си помисли за Йеспер, за Нина и Матиас, за сладкия Вилан, който заслужаваше много по-добър баща от този боклук. Ван Ек не искаше просто да спечели поредната надпревара. За него това беше лично.

— Ти ни мразиш.

— Откровено казано, ти, госпожице, не представляваш интерес за мен — акробатка, танцьорка или каквато си била там, преди да се превърнеш в позор за този град. Но трябва да призная, че Каз Брекер е друга работа. Самото му съществуване е обидно. Той е зъл, безмилостен, неморален. Превърнал е развалата в произведение на изкуството. Такъв забележителен ум е можел да извърши велики дела. Би могъл да управлява този град, да построи нещо, да създаде стойност, от която всички ще имаме полза. Вместо това той паразитира на гърба на свестните хора.

— Свестните хора? Като теб?

— Неприятно ти е да го чуеш, но е вярно. Когато аз си отида от този свят, след мен ще остане най-голямата мореплавателна компания, източник на богатство в прослава на Гезен и знак за неговото благоволение. Какво ще остави Каз Брекер след себе си? Какво друго, освен вмирисан труп, който да изгори на Жетварската баржа?

Някъде извън театъра прозвуча вик и залата се смълча напрегнато. Всички се обърнаха към двойните врати.