![Черният списък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/4/0/cherniyat-spisk-bg-download.jpg)
Черният списък [bg]
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #11
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-236-5
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният списък [bg]». Краткое содержание книги:
— Или — обясни Никълъс след кратък размисъл, — ако откажат да се подчинят.
Изражението на лицето на младата жена тутакси се промени.
— Ако националните гвардейци откажат да изпълнят заповед, насочена срещу съгражданите им, правителството едва ли ще пожелае спорът да се решава в граждански съд.
— Точно така — съгласи се Никълъс. — Някои смятат, че Патриотичният акт съдържа допълнителни клаузи, на които правителството може да се позове при извънредно положение, и затова го удължава. Повтарям, че не съм адвокат, но властта е могъщ наркотик. Само най-силните успяват да устоят на изкушенията й. Хората с власт обикновено искат още, за да запазят статуквото си. Така в свободните републики постепенно се възцарява прикрит тоталитаризъм и накрая деспотизъм.
— Не разбирам обаче защо Каролайн се е интересувала от това.
Никълъс сви рамене.
— Възможно е да е свързано с работата й в АТС.
— Но тези въпроси са политически. Стихията на Каролайн е техниката. Мислех, че изпълнява поръчки на Вътрешна сигурност и прочее?
— Тази тема също присъства. — Никълъс отвори друг файл. — Изглежда по-логично, защото Вътрешна сигурност отговаря за киберзащитата на цивилните, военните и разузнавателните общности. Каролайн е копирала купища информация от уебстраниците на Вътрешна сигурност. Приложени са безброй акроними на техни проекти и отдели.
— Нищо обаче не подсказва какво точно е замисляла.
— Намерих интересна статия за инициатива на Националния оперативен център, наречена „Медиен мониторинг“. Оказва се, че от 2010 година Вътрешна сигурност събира лична информация за журналисти и репортери. По-любопитно е обаче, че проучват всеки, който използва социалните мрежи като „фейсбук“ и „Туитър“, защото разглеждат тези платформи като медии.
— Значи шпионират всички през цялото време? Като в Китай! Как така никой не знае? — удиви се Нина.
— Някои знаят, но не мисля, че осъзнават колко са всеобхватни тези мерки. Сестра ти явно е разбрала и ни е предупредила. Събрала е и друга информация, но като всеки пъзел ще я сглобяваме парченце по парченце.
Никълъс се постара думите му да прозвучат уверено, но задачата беше тежка. Нищо не подсказваше защо Каролайн е архивирала толкова много материали. Всички бяха свързани с компютрите и киберпространството, но защо? Каролайн беше програмист. Информацията не беше необичайна, нито пък си струваше да я убият заради нея. Сигурно не бяха прозрели цялата картина. Какво е искала да види? Никълъс загриза отново молива, спирайки, колкото да отпие глътка кафе.
Четири часа преглеждаше статия след статия, уебстраница след уебстраница. Цялото електронно устройство беше като дигитална папка с изрезки.
Папка с изрезки от вестници! Ами ако наистина беше точно това? Статиите явно осветляваха само част от историята, като снимки. Ами ако на гърба им беше написано нещо — нещо, което обяснява защо статиите са важни?
Никълъс отвори отново материалите, които четеше, и ги разгледа от нова перспектива. Повечето хакери, които познаваше, бяха изключително изобретателни. Каролайн Ромеро не бе изключение. Мнозина използваха изкуството на дигиталната стенография, укривайки послания и информация на видни места — сред милионите пиксели на някоя снимка или в аудиофайлове. Възможностите бяха безкрайни. Процесът се наричаше проясняване чрез замъгляване.
Каролайн обаче беше практична. Предвид обръчите, които му се наложи да прескочи, за да получи достъп до устройството, едва ли се бе подсигурила с още по-сериозни предизвикателства.
Оглеждайки документите върху екрана, той внезапно осъзна нещо. Уебстатиите представляваха годна за принтиране версия. Тоест — нямаше снимки, но съдържаха връзки.
Макар да знаеше, че компютърът му не е свързан с интернет, той провери още веднъж за всеки случай. Убеден, че е в безопасност, насочи курсора към една от връзките, приложени в статията, която четеше.
Незабавно се пренесе в нова територия на електронното устройство, за чието съществуване не подозираше.
20
Каквато и свръхмодерна технология да бяха използвали за устройството, тя беше наистина удивителна. Не само паметта му беше невиждана, но и способността му да отделя и да маскира огромни масиви от данни като свободно пространство. Като филмов декор — фасадите на сградите изглеждат напълно реални, но отвориш ли някой прозорец или врата, зад тях се разкрива съвсем различна действителност.