Младите лъвове [bg]

— Я гледай ти — възкликна девойката, — та той е офицер. — Тя още по-ласкаво се усмихна на Християн и той със задоволство реши, че всъщност тия момичета с нищо не се различават от немкините.

Зад гърба на Християн по калдъръма се разнесоха нечии звънки стъпки и преди той да се обърне, някой го удари бързо и леко, но рязко по пръстите. Цветята паднаха в краката му и се разпиляха по мръсния паваж.

Пред него с бастун в ръка стоеше възрастен французин със зеленикава мека шапка на главата, облечен в чер костюм с военна лентичка на ревера. Старецът гледаше Християн втренчено и с нескрита злоба.

— Вие ли направихте това? — попита той.

— Аз не разговарям с немци — отвърна остро французинът.

От стойката му Християн отгатна, че пред него стои запасен кадрови офицер, навикнал да командва. Това впечатление се засилваше от вида на неговото набръчкано, загрубяло и обрулено от вятъра лице. Старецът се обърна към девойките.

— Кучки! — рече той. — Какво чакате, че не легнете? Вдигайте полите и всичко ще се нареди!

— Вие по-добре си мерете думите, капитане — озъби се мургавата. — Минало е времето, когато сте командвали.

Християн се почувства много неловко. Но не знаеше какво да предприеме. Подобно „положение“ не се предвиждаше във военните устави и при това, разбира се, не можеше да се употреби насилие срещу един седемдесетгодишен старец.

— И това ми било французойки! — плю на земята старият човек. — Цветя на немците! Те избиват вашите братя, а вие им поднасяте букети!

— Но те са само прости войници — възрази девойката. — Откъснати от родината си и толкова млади и хубави в своите униформи! — Тя им се усмихна безсрамно и Християн неволно се засмя при тия чисто женски доводи.

— Хайде, старче — обърна се той към французина, — ти ни отне вече цветята и можеш да се върнеш при чашката си.

Християн приятелски сложи ръка на рамото на старика, но той яростно я отблъсна.

— Не се докосвай до мене, шваба! — изкрещя старецът и тръгна по площада, тракайки гневно по калдъръма с обувките си.

— О ла-ла! — неодобрително поклати глава шофьорът на Християн, когато французинът минаваше край колата.

Старецът дори не го погледна.

— Французи, французойки! — закрещя той, отправяйки се към кафенето, сякаш се обръщаше към жителите на целия град… — Трябва ли да се учудваме, че швабите ни сгазиха сега? Ние загубихме и мъжество, и твърдост. Един изстрел, и всички бягаме в гората като зайци. Една усмивка, и нашите жени са готови да легнат с цялата германска армия! Ние не работим, не се молим, не се сражаваме — умеем само да се предаваме. Да се предаваме на фронта, да се предаваме в спалнята… От двадесет години Франция се готви за това и сега надмина самата себе си.

— О ла-ла! — отново възкликна шофьорът на Християн, който разбираше френски. Той се наведе, небрежно вдигна един камък и го запрати към французина. Камъкът прелетя край стареца и попадна във витрината на кафенето. Чу се остър звук от разбито стъкло и в миг целият площад притихна. Старецът дори не се озърна, а се отпусна мълчаливо на стола и като се опря на бастуна си, погледна безпомощно и гневно към германците.