Бунт [bg]

— Тази работа трябваше да бъде свършена преди месеци, още преди кралицата да забременее.

Адам усети, че го обзема гняв, макар да внимаваше да не го покаже. Заслужаваше Едуард да го похвали, а не да го укорява. Вярно, че забременяването на кралицата беше неочаквана пречка, но убийството на краля не беше лесна задача. Ако беше извършено от разстояние със стрела от арбалет в гърлото на краля, Адам би могъл да го направи много преди кралицата да зачене. Обаче Едуард беше настоявал смъртта да изглежда като резултат от нещастен случай и затова Адам трябваше да пътува на север до Шотландия в свитата на новата булка на Александър като безличен слуга сред многото други.

Неговото първоначално намерение да отрови краля моментално беше отпаднало. Не можеше да се приближи незабелязано до кухнята, а освен това Александър имаше хора, които опитваха всичко, което ядеше и пиеше. Всяка роля в кралския двор бе възложено на определени слуги и всички ревностно изпълняваха задълженията си. Изминаха доста седмици, докато Адам вземе решение, след като беше пътувал по криещия много опасности път между Единбург и Кингхорн. Дори и след като беше избрал мястото, мина доста време, докато планира самото действие. Трябваше да спечели доверието на кралицата и да чака подходящата възможност, която се появи най-накрая под формата на празненство. Кралят щеше да е пийнал и щеше да е лесно да бъде победен, ако се стигнеше до това, а пролетните приливи означаваха, че скалистата пътека щеше да бъде единственият възможен път. Нужно беше само да убеди младата кралица да го изпрати да повика краля в спалнята й и така несъзнателно щеше да реши участта му е примамливата уловка. Трябваше също да се погрижи най-способният слуга на краля да не може да го съпроводи и по този начин да остане да се справя само с глупака Брайс. Бурята беше благоприятно стечение на обстоятелствата, което Адам нямаше как да предвиди, а съвпадението с приказките за приближаващия Ден на Страшния съд до голяма степен му беше убягнало.